¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]

//31 глава//

Вторник. Днес беше доста натоварен ден. Първо, сутринта бях на смяна в болницата и ми беше страшно тъжно, когато видях празното легло на Пери. След това часовете в училище минаваха толкова бавно, че чак започнах да броя всяка една точка на тавана. Днес Ли не беше на училище, а Ев беше чак в Испания. Така де бях сама... с Найл. Само дето огладнях заради него, тъй като беше така мил да ми разказва за кекса, който правел с баба си.

Така де, сега седях в кафенето на един блок разстояние от вкъщи. Бях с Кейра, която беше така мила да дойде, за да си говорим. С нея времето минаваш сравнително бързо, за което й бях благодарна. Тя беше тази, която отвори темата за Хелоуин, който беше преди един месец, но бях толкова разсеяна, че го пропуснах. Тя ми говореше и отпиваше от латето си, когато осъзнах, че часа приближава осем.

-Трябва да тръгвам!- изправих се и казах рязко, тя ме погледна доста стреснато.

-Всичко наред ли е?- тя също се изправи и почна да прибира нещата си.

-Не, след няколко минути почва футболният мач, който чакам от месеци!- казах почти истерично.- Съжалявам, трябва да тръгвам.- взех чантата си и я прегърнах, тръгвайки към вратата.

-Хейлс!- тя ме извика.- Ти си много странен тип момиче.- тя се засмя и ми изпрати целувка, усмихнах се на коментара й и излязох от кафенето.

Тичах, тичах и тичах. Когато най-сетне стигнах, бързо изкачих стълбите и отворих вратата. Втурнах се вкъщи и започнах да отварям шкафовете, за да намеря пуканките, но ги нямаше никъде. Изпуфтях силно и се сетих, че не заключих вратата, с обръщането си подскочих от страх. Хари се излежаваше на дивана с купа пуканки в ръка и чакаше футболният мач да започне. Тръгнах към него, затваряйки вратата, а той просто ме погледна, след което и се ухили.

-Как, по дяволите, влезе тук?- скръстих ръце и го погледнах на кръв.

-Вратата.- той повдигна вежди и продължи да яде.

-Сериозно, Шерлок?! Питам те как отвори заключената врата?-поясних.

-Ключ.- той продължи да яде.

-От къде го взе!- най-накрая изкрещях, защото ме издразни ужасно много.

-Лиъм.- отговаряше ми с по една дума, което ме караше да полудея.

Не стига, че Ли ме заряза, а сега е дал и ключа на този.. на този... идиот! Не мога да повярвам. Това не е хотел, че да приютявам бездомни кокошки! Показах му два средни пръста и се обърнах с гръб към него, тръгвайки към стаята си.