¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]

//1 глава//

След като сънят ми бе прекъснат от звука на шибаната аларма, притворих очи само, за да се уверя, че е станало сутрин. Взех телефона си в ръце и изключих алармата. Часът бе шест и половина. Дори не си спомням да съм си правила аларма за толкова рано. По принцип се събуждам в седем и половина, точно половин час преди лекциите. Изпуфтях и затворих очи, пренасяйки се в страната на сънищата.

***

Отворих очи при чутият звук от втората аларма, която вече съм сигурна, че съм приготвила сама. Стъпих на студения под и настръхнах. След като свикнах с температурата, навлякох някакъв пуловер и се запътих към банята. Взех си бърз душ и застанах пред огледалото, огледах лицето си, днес очите ми бяха в много хубав нюанс на тъмно зеленото. Вързах кестенявата си коса на кок и сложих паста за зъби върху четката си за зъби. Вратата се отвори и вътре влезе Ев облечена в пижамите си на Мечо Пух.

-Мръдни се.- тя ме побутна с дупето си и се намести до мен, вземайки четката си за зъби.

-Добро утро и на теб, Ев.- казах иронично.- Е как мина срещата ти с Джимин?- попитах с насмешка.

-Хардин.- тя извъртя очи.

-Да, не ми пука. Е как беше?- попитах, сръчквайки я с лакът.

-Хари е наистина симпатичен, но...- и изведнъж спря.

-Но какво? Няма да пуснеш реклами на най-интересната част, нали?- разтресох я, хваната за раменете ѝ.

-Той е голям... ами... той не може да се задоволи с една. Но и без това отидох на партито като негова приятелка, ние сме само приятели.- тя се усмихна криво.

-Имаш предвид, че той е ебалник и толкова?- вдигнах въпросително ръце.

-Да.- тя изплю.

-Нали знаеш, че не обичам да казвам това, но...- усмихнах се.

-Давай, кажи го.- тя ме побутна уморено.

-Казах ти!- засмях се и тя ме последва.

След като измих зъбите и лицето си, изправих косата си и се запътих към стаята си. Облякох тесни дънки с висока талия и бяла риза като запасах единия край в панталоните, а другия оставих спуснат. Откопчах две копчета и сложих златното си колие, на което имаше паричка. Обух белите си кецове и взех чантичката си. Още с излизането си се срещнах с Ев, която бе облечена в къса черна поличка и черно бюстие обградено с камъни. Явно не беше чувала за дрескод.

-Не ми каза, че отиваме в клуб?- пошегувах се и тръгнах към масичката до вратата.

-И ти не ми каза, че отиваме в църквата?- тя се засмя, а аз я последвах, взимайки ключовете за колата си.

След като изчаках Ев да си направи сандвич, двете тръгнахме надолу. Влязохме в колата ми и аз потеглих към някое кафене, за да си вземем кофеинова напитка. Ев все още нямаше шофьорска книжка поради една причина - страх я е. Така де, тя е на моята възраст и това ме кара да я чувствам по-близка, но все пак става дразнеща като постоянно иска да я превозвам. Защо не иска от Лиъм, който все още спи на дивана вкъщи, да я закара? Той е една година по-голям от нас, но пък се държи като възрастен. Поне се радвам, че има ключ и няма да има нужда, да се прибирам и да му отключвам.

Оставих Ев пред входната врата и се сбогувахме, а после паркирах колата си на паркинга на училището. Разбрах от Лиъм, че първата ни лекция е отменена, затова реших да отида в задния двор на училището и да прочета книгата, която съм започнала. Взех кафето и раничката си и се запътих на там. Мястото бе празно и вместо да се настанявам на някоя пейка, реших да седна по-назад, под едно дърво с дебела сянка. Поставих все още горещото кафе до мен и се фокусирах в разказа.

***

От петнадесет шибани минути, се опитвам да прочета нещо, но не успявам. И не, не съм болна от Дислексия, а от някакви идиоти, които се смеят и говорят прекалено шумно. Е вече чашата преля, омръзна ми от тези глупаци! Изправих се, грабвайки все още топлото си кафе и тръгнах към момчетата. Застанах пред трите момчета и зачаках да ми обърнат внимание. Първо ме забеляза някакво момче със сини очи и кестенява коса, а после някакво чернокосо момче с тъмни очи и цигара в ръката си. Най-накрая и третият идиот си вдигна главата, който беше момче с къдрава, кестенява коса и зелени очи. Зеленоокия, по средата се усмихна игриво и прехапа устната си. За момент забравих за какво щях да им се карам, но после се сетих.

-Здравейте. Може ли да бъдете по-тихи, защото за разлика от вас има хора, които искат спокойствие, докато имат свободно време.- усмихнах се колкото мило можех.

-Няма проблем, захарче, просто си тръгни.- засмя се чернокосия и постави цигарата между устните си.

Взех му цигарата и я хвърлих на земята след като я настъпах и се уверих, че е изгаснала, се усмихнах още веднъж и беше видимо ясно, че чернокосият се е ядосал.

-Успокой се, скъпа!- Къдрокосият каза напълно спокойно, след което стисна задника ми.