¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]

67 глава.

Гледна точка на Хари:

Искам да я направя щастлива, защото тя беше нещото, което ме направи щастлив. Но яз я нараних и не спрях да го правя. Когато съм с нея, аз се държа различно, в добрия смисъл. Усмихвам се и се смея повече. Не е нужно да се държа сякаш всичко е точно, когато не е. С нея мога да се усмихвам без да мисля за това какво ще стане. Не се чувствам наранен или самотен когато съм с нея. Точно обратното, чувствам се в безопасност и обичан, дори и да не го казва. Лесно е да се говори с нея и знам, че дори и да се прави, че не ме слуша реално го прави. Не се чувствам тъжен когато съм с нея, тя ми показа, че и пука, че не се преструва. Наистина ми харесва компанията и, защото с нея съм различен. С нея съм щастлив. Тя никога не се опита да ме изуми, защото го правех без дори тя да се опитва. Изумявах се всеки път когато научех нещо ниво за нея, това ме караше да я обичам още повече от вчера. Дори малките и жестове като да казва някоя шега, когато е нервна или раздразнена, това да играе с косата си и да ми казва, че не ме слуша докато всъщност запомня всяка една моя дума, това, че наистина има мечти, които иска да постигне без помощта на другите, това че не се опитва да си слага грим или някоя къса рокля за да ме зашемети, а иска да е истинска с мен, това, че може би не може да готви, но иска да го прави, това, че уж губи по грешка на игри, но го прави само защото иска да повторят и тя да прекара още време с близките си, това, че гледа анимации си разговаря сама, когато се почувства сама, това че винаги казва "ясно" или просто се съгласява дори и със сълзи в очите...

Не знам как стигнах до дома на Хейли и Евелин толкова бързо, но просто сърцето ми ме докара до тук без да позволява на ума ми да ме спре, въпреки че и той мислеше само за това. Какво клише. Чуках и дърпах бравата, една част в мен искаше тя да я е оставила отключена за мен, но не беше така. Тя ме размекна, по дяволите, мисля като от някои сапунки. Но неистина исках да не ме е забравила...

-Хари, трябва да се успокоиш!- Брендън, изкрещя бутайки ме по гърдите.

-Мамка му, сериозен ли си? Разкарай се!- изкрещях готов да разкарам всичко от пътя си, което ми пречи да стигна до момичето вътре.

-Хейли е в шибана депресия. Просто и дай пространство, трябва и време Хари.- той оново ме бутна, но този път по рамото за да ме накара да разбера ситуацията, но аз ясно знаех какво и е.