¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]

91 глава.

Гледна точка на Хари:

Усещах, че вече съм буден, но мързела в мен беше надделял и не можех да притворя очите си. Размърдах се некомфортно в леглото и осъзнах, че одеялото изобщо не беше при мен. Протегнах ръка за да опипам мястото до мен и по-точно Хейли, която вероятно беше взела цялото одеяло. Но до мен беше празно. Премигнах няколко пъти преди да се уверя, че мястото до мен е празно. Изправих се в седнало положение и погледнах празното място до мен. Хейли я нямаше, а одеялото беше на земята. Въздъхнах и се изправих от леглото, набързо прегледах стаята си за вчерашните ми дрехи и след като ги видях, ги облякох. Оправих леглото и се насочих към тоалетната в стаята.

И бяха оставени тоалетни принадлежности, но в момента изобщо не ми беше до вани. Набързо измих лицето и зъбите си и излязох от банята, а после и от стаята. Трябваше да намеря Хейли за това проверих стаята, която Уилма ми беше казала, че е нейната, но тя не беше и там. Усмихнах се на цветната и доста разхвърлена стая, която отново крещеше, че е на Хейли. Затворих вратата и се насочих към дървеното стълбище. Слязох на първия етаж и се огледах за кухнята, но след като се изгубих няколко пъти видях Ейвъри и я помолих да спре.

-Добро утро, Хари. Добре ли спа?- попита момичето с голяма усмивка.

-Да. Ъмм... къде е Хейли?- попитах, а тя се замисли преди да ми отговори.

-Не знам, сигурно е в кухнята. Баба и майка ми сигурно са приготвили закуската вече.- каза тя.

Двамата се запътихме към кухнята и скоро влязохме вътре. Всичко беше от дърво, цялата къща. Имаше голяма маса, която беше напълнена с различни ястия, а Уилма и Шарън готвеха още нещо. Не разбирам как Хейли и Ейвъри са толкова слаби, а роднините им готвят толкова много? Аз ако бях прекарал детството си тук щях да съм станал сто килограма.

-Добро утро, Хари.- поздрави ме Шарън и завъртя нещо в тикана си.

-Добро утро, виждали ли сте Хейли?- попитах без да губя никакво време.

-В градината е. Извикай я и ела те да закусвате.- усмихна се жената преди да се обърна с гръб към мен и да продължи със заниманието си.

Благодарих им и излязох от кухнята, а после и от къщата. Заобиколих докато най-накрая не стигнах градината зад къщата. Тук беше още по-голямо от колкото си представях. Имаше малка веранда с беседка, фонтан, дървена барака и много плодови дървета подредени в колони. Минах покрай дърветата докато не видях момичето, което търсех. Хейли беше облякла син гащеризон като не го беше облякла напълно, а само като панталон и имаше къса Бяла тениска. На ръцете си имаше дантелени ръкавици и плетена кошница с праскови в нея. Хейли беше на някаква дървена стълба и се пресягаше за да откъсне праскова, побързах да я хвана за кръста за да не падне по грешка, а тя леко се усмихна.