Беше ми супер топло и се радвах, че бях дръпнала завесите и слънчевите лъчи не можеха да влязат. Освен това се чувствах супер некомфортно и за човек, който има клаустрофобия, в момента не можех и да дишам. Махнах тежкото нещо от гърба си и се преобърнах. Главата ми се навря във възглавницата, а краката ми се разпънаха заедно с ръцете. Винаги ми беше по-удобно да спя, докато заемам цялото легло.
Леко вдигнах глава и видях Хари да спи като бебе до мен. Не казах нищо, защото не почувствах нищо лошо в това, все пак бяхме най-добри приятели. Бях се отпуснала на матрака и оставила малко място между нас. Хари бавно отвори очи и ме огледа, въпреки че изглеждаше изморен, ме издърпа със силните си ръце и отново се намирах в прегръдката му. Той бавно затвори очи и ме целуна по челото.
-Точно така...- промърмори, притискайки ме към себе си. Сутрешният му глас беше невероятен.
Наблюдавах спокойното му дишане и леката усмивка, която стопляше стомаха ми. Затворих очи, връщайки се в съня си.
Алармата ми ме събуди и бързо проверих телефона си. Беше първи Декември, сряда и часът ставаше седем. С една ръка опипах мястото, където до преди няколко часа Хари лежеше, но сега беше празно. Извъртях глава и видях, че липсва. Бързо се изправих, но преди това реших да проверя дали имаше сняг навън, но не, нямаше. Просто някакви листа се вееха от силния вятър. Отворих гардероба и извадих чифт черни панталони с висока талия и ги съчетах с дълъг плетен пуловер с поло в цвят бордо. Обух и дебелите си чорапи и бързо излязох от стаята си.
След като приключих със сутрешната си рутина дочух някой да мъмри текст на някоя песен. И разбира се познах песента, а след това и се сетих че единствено Хари е вкъщи. С няколко танцови стъпки отидох в кухнята и застанах зад него. Той си мъмреше текста на песента Wild Thoughts и гласът му беше уникален. Можех да си заклея, че имаше по-хубав глас дори и от Бийбър.
-Хубав глас.- казах изведнъж, а той подскочи.
-Добро утро, скъпа.- Хари се ухили и ми подаде чиния с омлет, бекон, чери домати, сирене и препържена филийка с масло.
-Аз щях да направя закуска.- промърморих и се настаних на бар стол.
-Ако чаках достатъчно дълго, за да приготвиш закуска щях да ям просто някоя зърнена закуска.- той се изкикоти и се настани пред мен.
YOU ARE READING
¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]
FanfictionПонякога не всичко е като в приказките. Не срещаш принца си на бял кон и не се влюбваш от пръв поглед. Понякога е по-трудно, има изпитания като зли вещици, магически окови, високи стени и нещо наречено реалност. Но така или иначе всички искат щастли...