¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]

//16 глава//

Сряда. Събудих се от алармата, която така не исках да чувам. Изправих се и при допира на топлата ми кожа със студения под замръзнах. Изправих се и възможно най-бързо влязох в банята и си взех бърз топъл душ, колкото да ме разпусне. Облякох халата си и застанах пред мивката, Ев почука на вратата и след като и позволих да влезе тя се намести до мен. Подадох и нейната четка за зъби и двете се заехме с устната си хигиена.

-Трябва да поговорим.- тя ме побутна и придоби сериозен вид.

Може би е научила? Може би е разбрала що за приятелка съм? Може би ще ме намрази? Или нещо по-лошо. Ако си навреди? Ако ме пренебрегне или отбягва до края на живота си? Ами ако е повярвала на Хардин и той и е наговорил куп глупости, които не са се случили? Какво ще правя? Господи бъди ми на помощ.

-Спри да оставяш лампите отворени, когато излизаш навън!- скара ми се и мислено си отдъхнах, след което се засмяхме.

Бързо си изплакнах устата и излязох от банята. Облякох си изчистено бельо и извадих черни, скъсани дънки, бяла изчистена тениска, която напъхах в панталона си и черно дънково яке късо малко над кръста. Сложих си и колан, защото панталоните ми бяха големи и не исках да паднат изведнъж. Обух си черните кецове и сгънах крачолите на панталона си. Направих си две плитки на темето разпространяващи се на ляво и дясно и свършващи като два малки кока.

Излязох от стаята си и усетих миризмата на палачинки, бързо седнах на един от бар столовете и зачаках порцията си с палачинки с шоколад. Тя постави порцията ми и ми се усмихна, аз и благодарих и тя седна пред мен. Телефона ми извибрира и го извадих от джоба си. След като видях шестте букви изписани на екрана дъхът ми секна. Отворих съобщението, което гласеше "Да излезем? Или си прекалено страхлива, за да излъжеш приятелката си;)х.". Странно ли е, че като прочетох съобщението му, си представих точно как го казва? Отговорих му с едно простичко "Никога!". Оставих телефона до порцията си и хванах вилицата и започнах да унищожавам палачинката, без да го осъзнавам.

-Защо се усмихваш?- Ев ме извади от мислите ми.- И защо унищожи горката палачинка?- погледнах надолу и се засмях, а тя ме последва.

-Нищо особено... ами ти какво ще правиш днес?- опитах се да сменя темата и отхапах парче от палачинката.

-Ще съм в агенцията, а после ще посетя Ли.- отпи от кафето си.

-Приеха ли те?- ококорих очи.