¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]

37 глава.

Най-накрая всичко празнично в мен си замина, заедно с излитането на самолета. След деня, в който с Хари се случи, не си бяхме говорили нито писали, боже даже не сме се виждали и за празниците се прибрах в Америка при семейството си. Всичко беше прекрасно. Цялата тази семейна обстановка беше като лек и малко спокойствие, но ето, че свърши. Видях се с брат си Ейдън и сестра си Ейвъри като празнувахме и рождения ден на братчето си, което стана на шест годинки. Коледа и Нова година минаха прекрасно, особено като се видях с всичките си роднини.

А сега просто се прибирах в Лондон, за началото на новата година. Беше минал месец и вече навън нямаше сняг. Аз имах изпити и успях да ги взема преди да свърши семестъра, а и тъй като и без това щях да завършвам по-рано, за три вместо четири години, ми дадоха нещо като почивка след изпитите, за което бях супер щастлива.

А сега вече е Януари и вчера сестра ми имаше рожден ден, за това се натъпках добре преди да тръгна към Лондон. Вече чакам с нетърпение да се видя с Евелин, която вчера се е върнала в Лондон както и Найл и Лиъм, които ми обещаха да ме посрещнат. За което съм им искрено благодарна и въпреки, че знам, че не е нужно да го правят те го правят и това ме кара да се чувствам специална.

След като самолета ми кацна си взех багажа и след като минах през проверка се запътих към познатите хора събрани на купчинка. Затичах се и се хвърлих в прегръдката на най-близките ми приятели. Огледах се и видях Евелин, Лиъм, Найл и Мигейл, но не знайно защо исках да видя още някой...

-Хейлс, толкова ми липсваше.- нацелува ме Ев.

-И вие ми липсвахте, но сериозно трябва да вземете да се изкъпете, че воните.- саркастично помахах с ръка пред носа си, а после се засмяхме.

-Донесох ти донъти.- Найл ми подаде едната кутия с голяма усмивка.

-Оооо.- направих засрамена физиономия и отворих кутията.- Но тук има само един.- засмях се и показах почти празната картонена кутия.

-Гладен ли да стоя?!- сопна се Найл и всички се засмяхме.

-Как мина пътуването?- попита Ли и взе куфара от ръцете ми.

Започнах да им обяснявам за всичко, което ми се случи, главно хубавите неща. И през целия път не спрях да се смея и усмихвам. Да, да бъда до семейството ми беше хубаво, но да съм заобиколена от хората, които са ми като второ, е великолепно. Да ги виждам толкова щастливи ме кара да се усмихвам и най-важното да ме карат да забравям за всичкия негативизъм.