¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]

89 глава.

Гледна точка на Хари:

От часове Хейли стоеше на телефона си и търсеше някакъв полет към Лос Анджелис. Звъннах на Лиъм за да го питам дали може да  дойде или изобщо да направи нещо, но той просто не вдигаше. Хейли не беше излизала от спалнята от седем часа и вече се притеснявах. Приготвих й обяд,  но тя не се появи. Предполагах, че това ще е един от най-хубавите й дни, а тя...

Погледнах към часовника и видях, че е станало три на обяд. Погледнах към вратата и изведнъж оттам влезе Хейли, която изглеждаше ужасно, меко казано. Очите й бяха зачервени, а косата й беше рошава от всичкото това скубене. След като ме видя крехките й ръце стиснаха здраво телефона и се приближи към мен.

-Намерих полет, след два часа е. Ще замина днес.- каза тя бързо, прехапвайки долната си устна.

-Искаш ли да дойда с теб?- попитах веднага, изправяйки се от мястото си.

Притеснявах се за нея. Не исках да е сама срещу нещо подобно и то на рождения си ден.

-Не, Хари, не искам да се притесняваш. Всичко е наред.- тя каза с крива усмивка. Опитваше се да държи стените си високо, но с всяка една лъжа те се свличаха.

Ако си бил наранен ужасно много, но все още имаш куража да се държиш мило с останалите. Тогава заслужаваш любов дълбока колкото самият океан. Това заслужава Хейли. Мога да си представя това, ако се беше случило на някоя друга - щяха да са съсипани и да си го изкарват на останалите. Как може Хейли да крие онзи цялата болка в себе си, без изобщо да я показва на останалите.

-Ще дойда с теб.- казах решително, а тя сведе глава и премисли нещо преди да вдигне главата си отново.

-Добре, както искаш. Имаш ли принтер?- попита, а аз й кимнах.

Двамата се върнахме в спалнята ми и принтирахме два билета, а поле ги взехме. Не се замислих за неща, които са ми нужни и направо излязохме от асансьора. Качихме се в колата ми и потеглих към летището. След около час и половина щяхме да сме там в небето без никакъв багаж. Нямах никакви намерения да не тръгна с Хейли. Всичко ми сочеше, че трябваше да съм до нея. Аз исках да съм до нея.

***

Гледна точка на Хейли:

Бяхме заели местата си в самолета и чакахме последните минути преди да излетим. Аз седнах до прозореца, защото обичах да гледам към облаците, а Хари се беше настанил до мен. Сърцето ми туптеше с такава бързина докато умът ми постоянно ми припомняше спомени с дядо. Не бях готова да се сбогувам с него. А когато мама ми каза за погребението, което предстои да е в петък не издържах и просто се разпаднах. В момента не бях в по-добро състояние, но понякога тъгата се намираше на толкова дълбоко в сърцето ми, че дори не можех да плача. Просто боли докато си спомням хубавите моменти, на които преди се смеехме заедно, а сега съм сама.