¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]

47 глава.

-Нека да се престорим, че всичко е наред.- една сълза се пророни от окото ми.-  Просто да поспим.- подадох му ръката си, но той ме подмина и легна на единия край на леглото.

Аз легнах на другия край, но не успях да се отпусна. Обърнах се по гръб и погледнах към тавана, забелязах че и Хари гледаше нагоре. Чудех се дали да повдигна темата за нас или просто да стоим в тази приятна и все така изгаряща тишина.

-Така и не поговорихме за целуките.- запах устна, опитвайки се да сдържа съзлите си.

-Те бяха... просто... приятелски.- въздъхна и продължи да се взира в тавана.

-Ясно.- усмихнах се вяло и се обърнах с гръб към него.

-Винаги ще бъдеш такава, нали? .- усетих, че той се обърна, но не знаех на къде.

-Каквa?- обърнах се на другата страна и се срещнах с така изкрящите му очи дори и в тъмното.

-Ще прекратяваш темите, които ти дават нищо повече от болка със сълзи в очите и едно "ясно"- той облиза устните си.- Няма ли да ми разкажеш за проблема?- той се приближи към мен.

-Не съм готова.- въздъхнах и се приближих към него.- Ами ти?- погледнах го, а той затвори очи и ме прегърна.

-Нека просто да заспим.- той въздъхна.

-Щом това искаш.- казах по-сериозно и се опитах да бъда крайно мила.

***

Леко притворих очи и забелязах, че цялата съм обвита от Хари. Краката ни бяха сплетени, а главата му се намираше на рамото ми. Всички онези разпръснати къдрици гъделичкаха челостта ми и ме караха да се усмихвам. Чувах спокойното ми дишане и сърцебиенето му, които ме караха да остана тук все още.

Но тогава се сетих, че Ев е сама вкъщи и трябва да си тръгна веднага, защото иначе ще трябва да и обеснявам къде съм била. А, ако тръгна сега мога да кажа, че са ме извикали спешно в болницата. Тръгнах да разплитам краката ми и се опитах да се изправя, но Хари ме прегърна.

-Къде отиваш?- Хари се прозя, прегръщайки ме по-силно, когато се опитах да се освободя от хватката му.