44 глава.

1.3K 57 3
                                    

Прибрах се вкъщи, оставяйки Хари и Ев насаме в колата му. Хвърлих тежките ботуши на една страна в стаята си и съблякох дрехите си, увих една хавлия около тялото си. Насочих се към банята и бързо се мушнах под струята топла вода. Трябваше да се отърва поне за малко от тъпите ми мисли и въпросите, които имам да задавам на някои ненужни хора.

Затворих водата и увих тялото си в хавлията, която стигаше до малко под бедрата ми. Въздъхнах, когато видях телефона ми да вибрира и просто го взех, за да проверя какво се случва. Снимката на Евелин светеше на екрана и ме караше да се сещам за излетите и сълзи, които бяха по моя вина.

-Хей.- усмихнах се вяло.

-Хейли. Няма да повярваш.- тя почти не изпищя в ухото ми.- В момента съм в дома на Хари.- тя изписка и чух звука от токчетата и докато подскачаше върху, вероятно, плочките в баята.

-И?- повдигнах вежди и тръгнах към стаята си.

-Не съм в апартамента му, глупаче.- тя се изкикоти.- Аз съм в дома на баща му! Тук е цяло имение!- изписка, а аз просто въздъхнах.

-Това е чудесно.- казах въодушевено, въпреки че не бях.-Ще ми разкажеш всичко като се прибереш?- продължавах да говоря сякаш ми е супер интересно, а всъщност не ми пука.

-Разбира се!- тя възкликна.-А сега трябва да тръгвам, че стоя в банята от около половин час.- тя се замся.- Чао, обичам те.- можех да видя усмивката и, дори да не стоеше пред мен.

-И аз.- усмихнах се вяло и заторих телефона.

Тя звучеше толкова щастлива. Не мога да повярвам колко щастлива може да е в момента. Просто всичко за нея върви... да кажем като лъжа. Тя си няма представа за Кейра, която вероятно не знае за Ев. Те са като на Бермудските острови- падаш, няма измъкване. Въздъхнах и извадих широка тениска и черен клин, а после се хвърлих на леглото за една заслужена дрямка.

Гледна точка на Хари:

Не очаквам баща ми да я хареса, спрях да го очаквам преди години. Той никога не харесва момичетата, които водя тук. За него не бяха добри за мен, не заслужаваха вниманието ми. Не харесваше облеклата им, нито тежкия им грим или начина, по който говорят и се държат. Той просто имаше прекалено високи стандарти.

-И с тази...- той пощрака с пръсти, за да се сети името и.

-Евелин.- въздишах и се облегнах на белия фотьойл.

¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]Donde viven las historias. Descúbrelo ahora