¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]

117 глава.

Гледна точка на Хари:

Вече не помня колко време мина от както Хейли я няма, но със сигурност това, че я няма се усеща. Няма кой да ме разсмива, кой да казва интересни факти, кой да се оплаква от хъркането ми, кой да готви, като цяло кой да разнообразява деня ми. Липсва ми толкова много. Липсва ми аромата й, смеха й, раздразнената й физиономия, допира й, устните й, тя самата. Искам я толкова много тук, но обърках всичко и вече няма как да се случи.

Зейн, Лиъм и Луис  бяха тук отново. Просто говореха за какво ли не и се опитваха да ме накарат да говоря, но няма смисъл щом Хейли няма да се върне. Не ми е нужна храна щом отново ще огладнея. Не ми е и нужен сън, защото когато затворя очи виждам нея и това психически боли.

-Закусва ли, Хаз? Може да поръчаме такос.- обади се Зейн, но когато не получи отговор просто писа на някой.

Пуснаха страшен филм и нямаше как да не разпозная филма. Анабел. Почувствах се така сякаш отново преживявам деня с Хейли в стария ми апартамент, но всъщност аз стоях тук на този диван, а тя беше Бог знае къде.

Вече не успявах. Може другите да ме сметнат за слаб, но на мен ми идва в повече. Зарових лицето си в дланите и пуснах всички сълзи без дори да се замислям как ще реагират останалите. Дори когато плачех всичко се превърташе в главата ми, колко гадно се държах с Хейли, а после говорех зад гърба й, докато тя не се е хранила, за да имам аз закуска, да не говорим за съобщенията й с Лиъм. Всичко това ме караше да плача още повече.

-Хайде пак.- каза раздразнено Луи и след секунди усетих ръката му на гърба ми.

***

Гледна точка на Зейн:

След дори вече не знам колко време, може би три-четири часа в плач, успя да заспи. Хари лежеше свит на дивана, прегърнал възглавницата, която по принцип беше за главата му. Толкова се радвам, че най-накрая ще си почине от всичко това, което му се случва. Но ако трябва да съм честен сам си е виновен, даже си спомням като ме беше поканил на бар с Люк и Майкъл, а после се подиграваше на Хейли. Всъщност си мислех, че ще успея да се справя с "депресията" на Хари, но явно няма да стане.

На вратата се позвъня и Луи се изправи, за да отвори, защото беше поръчал пица. Извадих телефона си и намерих Хейли в контактите си.