¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]

59 глава.

Вече от няколко часа гледахме филми на Дисни или по-точно анимации. Започнахме с красавицата и звяра продължихме с малката русалка и точно сега бяхме изгледали и Снежанка, честно казано трябва да питам защо този човек има толкова изтеглени анимации. Бяхме изяли различни снаксове и бонбони, а докато Хари не гледаше бях опитала от виното, което беше безупречно перфектно. Корема вече не ме болеше, но усещах как съм се сляла с този диван. Трябваше да се раздвижа малко и да отворя прозорец, защото тук беше станало задушно и освен миризмата на сирене и бекон нямаше нищо друго. Дори и Хари беше замирисал на снакс.

-Как си прекара, скъпа?- попита, усмихвайки се, а онзи негов ежедневен хубав дъх беше заменен от нещо умряло.

-Господи, Хари.- завъртях се по гръб, за да се отърва от миризмата на устата му. А си нямах и най-малка представа как мирише моя.

-Какъв е проблема?- Хари ме обърна отново към себе си и онзи дъх отново се удари в лицето ми и очите ми се насълзиха. Беше толкова зле.

-Дъхът ти е меко казано... все едно нещо е умряло там.- въздъхнах и изтрих насълзените ми очи.

Преди да усетя той ме беше бутнал и вече бях тупнала на земята. Чувството, което ме беше завладяло беше, че дъхът му е чак горе на диван, а аз съм на пода, но поне мога да дишам свободно. Дори не бях забелязала, че е излязъл от стаята, но веднага забелязах когато се приближи и ме вдигна.

-Сега как е?- попита и издиша срещу лицето му. Дъхът му беше отново беше прекрасен, тоест имам предвид... студен и с ментово ухание... нищо друго.

-Не знам... като пръднята на скункс ли трябва да е?- засмях се, а той ме вдигна през кръста и ме завъртя във въздуха.

-Виж ти кой вече не го боли корема.- той се засмя, заедно с мен.

Били сме толкова шумни, че не забелязахме, че вратата се е отворила преди Лиъм да влезе и да ни откъсне, а след него влезе и Ев и много добре познавах тази чанта. Тази чанта беше пълна с мъчение и явно щяха да ме пречистят от алкохола.

-Почваме ли с пречистването?- ухили се Ев и застана до Лиъм, който пък от своя страна душевно танцуваше.

-Да, вие почвайте... аз имам... работа...- усмихнах се фалшиво и се насочих към вратата, но ръцете на Хари ме вдигнаха и бях на няколко сантиметра над пода.- Пусни ме! Идиот! Пусни ме! Идиот!- крещях, а Лиъм се пукаше от смях.