¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]

79 глава.

Мина седмица и всичко се възвърна към нормалното. В момента се изкачвах по стълбите за да достигна до жилището си. Нов месец и нови проблеми. Първо нека кажем, че лекциите ми сякаш стават все повече и повече и вече се подготвяме за изходните нива, които определят 60% от оценката ни. Но за разлика от това смените ми в болницата стават все по-малко, а и когато навлезем в лятна ваканция ще спрат. А сигурно се чудите от къде се връщам? Първоначално изпратих Ев до летището, защото тя ще е извън страната за седмица тъй като е на командировка заради работата си. А на връщане трябваше да се отбия в очна клиника, защото от няколко дена докато се опитвах да чета книга или по-точно да си прочета уроците се затруднявах и всичките букви ми бяха размазани, а когато се фокусирах започваше да ме боли глава. Но за моя радост с доктор Джонсън успяхме да разберем, че всъщност съм имала мързеливо око, но това е можело да се коригира за това поне няма да нося очила постоянно.

Поставих празната си ръка на бравата, а с тази, на която имах няколко торби извадих ключовете и ги пъхнах в ключалката, а после завъртях. С влизането си се намръщих на факта, че Хари и Лиъм отново са използвали ключовете си за да влязъл вкъщи. Те лежаха на дивана с опънати крака на масичката за кафе, в ръцете си имаха по парче пица и плодова бира. Единствените неща, които се намираха в хладилника. Оставих новите придобивки на пода и се втурнах към момчетата. Набързо съблякох коженото яке и го поставих на фотьойла, а после се настаних на меката мебел.

-Вие отново ли сте тук?- попитах, протягайки се към кутията с пица за да си взема парче.

-Да, и ще сме тук цяла седмица.- каза весело Хари, подавайки ми плодова бира. Взех стъклената бутилка и се облегнах обратно на фотьойла.

-Не ми трябват още два идиота. А и Евелин не иска да те вижда.- казах последното, усмихвайки се на Хари. Той се усмихна по-широко преди да опита от бирата си и да притвори устни.

-Какъв късмет, че Евелин е чак в Испания.- усмихна се сладичко Хари, преди да се изправи на крака.

-Колко прекрасно.- усмихнах му се.- Имаш си апартамент, а и винаги можеш да останеш у баща си.- казах преди да се изправя на крака и да изтупам панталона си.

-Добре, решено е, ще останем заедно в имението на баща ми!- каза Хари, преди да ме вдигне като чувал с картофи и да тръгне на някъде.