¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]

66 глава.

-Чао мамо и отново честит осми март!- казах на мама, докато завъртах палачинката в тигана.

-Благодаря ти, скъпа. Внимавай и до чуваме.- тя каза, след което затворих телефона и го оставих на плота до мен.

Ев беше заета с това да си пудри носа докато аз обръщах и последната палачинка. От доста дълго време се сърдя на Ев и не мога да и се доверя така както преди, но все пак сме приятелки и какво са няколко палачинки? Поставих вече готовите тестени изделия в две чинии като полях едните с шоколад - моите, а другите с мед и боровинки. Поставих двете чинии на масата и налях сок в две чаши, седнах на едното място и погледнах часа. След няколко минути трябваше да отида в болницата, където трябваше да стоя цял ден, поради една причина - събота е и няма лекции, които да ме отърват от болницата. А сега като се замисля искам да стана хирург и не знам как ще издържа цели дни в болницата. 

-Евелин!- изкрещях докато отхапвах от палачинката си. Все пак трябваше да я извикам да се нахрани докато все още са горещи.

-Тук съм!- изкрещя обратно, излизайки от стаята си в доста тесен кожен клин и още по-тясна червена блуза с къс ръкав.

-Закуси и да отиваме в болницата.- казах и спокойно докато отпивах от сока си.

-Болница, болница, болница, бла, бла, бла. Още колко трябва да ходиш там? Не може ли поне тази вечер да се позабавляваме? Не си се забавлявала от както...

-Добре.- прекъснах я защото не исках да чувам това име.-Ще ходя в болницата докато не завърша училище и започна там като хирург и все пак някой ще трябва да ни прехранва и като виждам, че ти нямаш намерение да си скъсаш гъза от учене разбирам, че ще съм аз.- казах и малко по-грубо от колкото очаквах, а тя ме потупа по рамото.

-Довечера отиваме да разпускаме.- каза т,я след което се завъртя и седна до мен.

-Добре.- въздъхнах и отпих от сока си, а тя буквално ме погледна все едно съм Бионсе и за първи път идвам в Лондон за да се видя специално с нея.

-Какво?- тя почти не изписка от шока, в който беше.

-Какво? Аз нямам ли право да разпускам?! Вече от почти месец съм нон-стоп в болницата и буквално мога да кажа, че килера стана тайното ми място за дрямка.- казах и спокойно, след което отхапах от палачинката си като не пропуснах да и хвърля един поглед.