83 глава.

1.3K 55 23
                                    

24 Юни. Часът беше около седем и половина, когато влязох в апартамента ни. Днес беше последния ми ден на работа и след около три месеца ще трябва отново да се върна в Ада. Влязох и оставих коженото си яке на закачалката, след което навлязох в обстановката. Ев тичаше насам-натам с някаква опаковъчна хартия в ръка. Днес беше рождения ден на Найл и след по-малко от час трябваше да сме в ресторанта за Нандос и да празнуваме с официална деветнадесет годишната лапетия. Сега се чувствам доста малка като се има на предвид, че буквално съм такава. Поклатих глава, отхвърляйки мислите си.

-Прибрах се!- изкрещях, влизайки в кухнята. Отворих хладилника и както винаги беше празен, извадих кутията с портокалов сок и си сипах в една чаша.

-Прекрасно! А сега се облечи и да тръгваме, по дяволите!- изкрещя Ев от другата страна на апартамента.

-Добре, какво става?- попитах докато прибирах кутията със сок в хладилника- Защо си толкова нервна?- попитах я, поставяйки чашата в мивката.

-Купих подарък на Найл в последния момент.- отговори изтощено докато и двете влизахме в стаята ми.

-И аз, какъв е проблема? Все пак ти знаеше, че има рожден ден от преди месеци.- казах, отваряйки гардероба си.

Извадих черни официални панталонки с висока талия и колан, който когато се закопчае прави края на полата с извивки като на цвете. Взех и една обикновена къса Бяла тениска. Излязох от стаята си и влязох в банята, набързо си взех топъл душ, а после се изсуших и облякох избраните дрехи. Набързо изправих косата си и нанесох малко спирала на миглите си, след което излязох от банята и се запътих към стаята си. Взех опакованият подарък от бюрото си и го подадох на Ев, за да го сложи в чантата си.

-Какво му взе?- попитах, а тя измрънка нещо под носа си, което не успях да чуя.

-Чорапи с краставици по тях.- отговори тя, показвайки неопитно опакованият си подарък с малка табелка с името на човека, от който е, залепен горе.- Ти?- попита, изправяйки се. Набързо се напръсках с парфюм и двете излязохме от стаята ми.

-Тостер под формата на бургер и карта за безплатен Нандос за седмица.- казах докато вече обувах обувките си.

Ев обу високите си черни токчета, които си подчертаваха с леко късата й рокля, която я правеше да изглежда по... закръглена, но и с повече извивки. Аз от друга страна обух белите си кецове, които... дори не знам защо обух, просто са удобни. Ев се погледна в огледалото преди да излезем от апартамента и да се насочим към колата ми в паркинга на жилището.

¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]Donde viven las historias. Descúbrelo ahora