¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]

80 глава.

Хари паркира колата си пред дома на баща му и тогава просто исках да прекарам нощта в тази кола без да слизам. Нямах проблем с баща му, но вече се бях изложила пред него още когато се запознахме, а да не говорим, че съм сигурна, че все още си спомня за случката. Хари извади ключовете от стартера, махна си предпазния колан, отвори вратата и излезе извън автомобила, затваряйки я обратно и той дойде от моята страна и ми отвори вратата. Погледнах го жално, а той само наклони глава и с ръката си показа да сляза. Намусих се и махнах колана си с голямо недоволство, след което слязох и Хари затвори вратата. Стоях и гледах към голямата бяла сграда, която струваше десет пъти повече от собственото ми жилище. Хари беше отишъл до багажника за да вземе сака ми докато аз разглеждах двора отстрани, имаше фонтан и доста цветя около пътечката от камъни, която водеше до малка къщичка отделена от къщата, като тя беше направена от затъмнено стъкло и вътре не се виждаше.

-Хайде!- Хари ми се усмихна преди да преплете пръстите ни и да ме задърпа към входната врата на имението.

-Все още имаме шанс да си тръгнем, Хари. Да не притесняваме баща ти.- казах конфузно, но той само се засмя и извади ключовете от джоба си, след което ги пъхна в ключалката и завъртя. Голямата врата се отвори и Хари ми позволи да вляза вътре.

-Стаята, в която ще останеш е на втория етаж, третата врата в дясно до стълбището водещи към тавана.- уведоми ме Хари преди да закачи якетата ми на закачалките.

Гледна точка на Хари:

Хейли заслужаваше почивка, а и аз исках да бъдем заедно, а единственото място където момчетата или приятелите на Хейли заедно със семейството и няма да ни намерят е това място. Искам просто Хейли да си почине тук, а и каква по-хубава компания от баща ми, който по принцип мрази всички момичета, които водя тук - като се замисля май това не е добра идея, но вече е късно.

-Хари...- тя погледна настрани, красивите й тъмно зелени очи огледаха пода, а кожата й избледня за момент.

-Спокойно, всичко ще е наред. Ще си прекараме прекрасно! А сега се качи горе в стаята, в която ти казах, а след малко ще изпратя прислужницата със сака ти, добре?- оставих двата си пръста на брадичката й и повдигнах главата й така, че да ме погледне в очите. Тя се усмихна леко преди да ме прегърне.