¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]

//19 глава//

Днес е събота и честно казано, миналата седмица беше ужасна, меко казано. Гледах болната си приятелка Ев, целунах гаджето й, излязох на среща с Найл и се сдобрихме с Мигейл. А освен това разбрах, че ще уча повече и третата година в университета ми ще се проведат изпити и аз ще завърша по-рано, ако успея да ги взема. В момента седях в пижамите си на дивана и се излежавах, гледайки "Дора изследователката". Ев спеше и затова реших, че ще е прекрасно да се отпусна на дивана за малко. Но отпускането ми не изтра дълго, защото на вратата се почука.

С бавни и лениви движения се изправих от дивана и тръгнах към вратата. Отворих я и пред мен стоеше Хардин, усмихнат до уши с червени рози в ръката си. Усмихнах се сладко, а той извъртя очи.

-Продължавай да въртиш очи може и да намериш мозък там отзад.- ухилих се и взех розите.-Влизай.- провикнах се, докато отивах към стаята на Ев.

-Спи ли?- той се облегна на стойката на вратата, докато аз оставях поредния букет до купчината с букети от Хари за Ев през тези два дни.

-Не, упражнява смъртта си.- бутнах го и затворих вратата след себе си.- За какво си тук, отново?- попитах раздразнено, връщайки се на дивана.

-Мислех, че сме приятели, защо се държиш сякаш си в цикъл?- той извъртя очи и се пльосна до мен.

-Първо - реших това едвам вчера и втора - какъв си ти, че да ми говориш така?- ударих го с възглавницата, а той ми я върна обратно.

Вчера или по-точно снощи реших да дам шанс на Хари. Все пак колко лош човек може да излезе? Щом Ев го е харесала, въпреки че той й изневерява, но тя не знае това. Както и да е, реших да му дам шанс и се надявам да не е напразно!

-Човекът, който ти дава домашното по математика.- той се усмихна сладко.

-Какво искаш, Хардин?- изправих се.

-Мисля, че се бяхме разбрали да ме наричаш Хари.- той също се изправи.

-Какво искаш, Хардин?- наблегнах на името накрая.

-Ще те изкарам навън. Отиваме на парти.- с танцови стъпки ме заведе до стаята ми.

-Но не мога да оставя Ев сама.- извъртях очи и се троснах на леглото.

-Лиъм каза, че ще се отбие при нея.- той отвори шкафа с дрехите ми.

-Чакай, чакай, чакай ти откъде познаваш Лиъм? И не си ли малко нахален да ми бъркаш в личните неща?- изправих се и затворих гардероба.