¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]

//9 глава//

След изморителният ми ден в университета се излежавах на дивана. Днес лекциите ми бяха следобед и затова прекарах сутринта в болницата. Днес беше денят ми за почивка, но разбира се всичко се стовари върху мен като купчина камъни. От стаята си излезе Ев в ярко зелена, къса рокля и ме накара да ахна. Погледнах надолу и видях пижамата си на патенца. Ето ви два типа студенти - вечер в четвъртък.

-На къде така, Ев?- погледнах фигурата й, която се отпусна на дивана до мен.

-Партито на Зейн, ти?- Тя въздъхна.

-Гледам Спондж Боб квадратни гащи и все още не мога да проумея, че Адел запали огън под дъжда, но Спондж Боб не може да направи лагерен огън под водата.- въздъхнах шумно и се отпуснах на дивана.

-Станала си като седем годишно дете, хайде ела с мен на парти?- тя затвори телевизора.

-Хей, гледах това!- възкликнах възмутено.

-Ела на партито!- тя ме хвана за ръката и ме изправи.

-Не искам.

-Хайде де, елааа...- тя ме задърпа към стаята ми.

-Казах, че не искам!- опитах да забия крак в пода, за да не може да ме дърпа, но не успях.

-Какво да ти облечемм?- Тя ме бутна на леглото и отвори гардероба ми.

-Коя част от думата "не", не успя да разбереш?- облегнах се на таблата на леглото, докато наблюдавах как разхвърля разхвърлените ми шкафове.

-Не знам, не говоря дразнителски!- засмя се и продължи да рови.

Тя извади една къса тясна неоноворозова рокля, с квадратно деколте и дебели презрамки. На корема си имаше овално деколте, а отзад гърба беше на показ. Беше къса до малко над коляното. И честно казано е супер неудобна. Дори не си спомням да съм я купувала?!

-Е, какво мислиш?- тя ми хвърли роклята.

-Ти ще подредиш бъркотията на земята!- с крак показах всички разхвърляни дрехи.

-Питах те нещо.- тя повдигна вежди и извади токчета с прозрачни ленти.

-Съжалявам, не говоря идиотски.- повдигнах рамене, а тя се засмя.

-Стига си ми се отговаряла и обличай това!- тя ми хвърли и токчетата- Ще се върна след пет минути, да си готова!- тя излезе от стаята.

-Да си готова след пет минути!- имитирах гласа й.

-Започвай!- чух заглъхналият й крясък, и веднага тръгнах да се обличам.