¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]

129 глава.

-Той ли е б-бащата?- попитах като накрая гласа ми се пречупи. Тя се замисли за секунда преди да поклати отрицателно глава.- Т-тогава кой?- нервното кълбо започна да нараства в корема ми, докато чаках отговор.

-Беше дошъл в Лондон и аз го видях с Хари и си помислих, че ще ми помогне с отношенията ми с приятеля му, но всичко се обърка..

Гледна точка на Хари:

Признавам си това бебенце е много сладко. Само ми е иска Хейли да не разбере, че и това е по моя вина. Но кой би отказал тази сладурана? Тоест Клара за жалост и да прилича на майка си е наследила очите на баща си. Кофти. Може да е хубаво да си имаш собствени деца, но не и на двадесет и една. Не знам какво щеше да ми е, ако бях на мястото на бащата. Щях да отричам, че детето е мое? Щях да направя тест за бащинство? Щях да я обвиня, че ми е изневерила и това е дете на някой друг? Не знам, но щеше да е трудно преди да свикна, предполагам.

Когато обърнах погледа си отново към врата където вече не стояха двама, а трима човек, усетих как свивам ръката си на юмрук. Някакъв доста стар мъж беше обвил ръката си около кръста на Хейли, на която си личеше, че й е неудобно. А мъжа говореше нещо с усмивка на Евелин. Усетих, че стиснах Клара прекалено силно и тя извика силно. Започнах да я люлея и играя с ръчичките й.

-Виждаш ли този кучи син до леля ти, Хейли?- попитах Клара, а тя млъкна след като чу гласа ми, при което леко се усмихнах- Ние не го харесваме. Чичо Хари ще отиде да говори с него!- казах убедително, поклащайки глава.

Огледах се къде да оставя Клара бързо, защото ръката на мъжа започна да слиза надолу. Бързо оставих момиченцето до една кофа със счупени играчки и тя започна да си играе с тях и да издава различни звуци, от които главно бяха бяха "тати". Забързах се към Хейли, на която й беше неудобно и всякак се опитваше да разкара ръката му.

-Извинете ме сър, но се страхувам, че сте разбрали грешно. Тя не е свободна. Аз съм Хари.- подадох ръката си, стискайки челюст, а мъжа преглътна тежко преди да махне ръката си от кръста на Хейли, която си отдъхна, и да стисне моята.

-Анеко. Аз държа мотела.- той каза, но до преди малко държеше нещо друго, моя собственост. Идваше ми да му скоча и да го пребия- Говорехме си за неплатените сметки на Евелин, а госпожица Хейли искаше да ми каже, че вече Евелин и дразнещото й бебе ще се изместят.- каза той с хлапашка усмивка. Може би, ако го фрасна точно по средствата на лицето му ще се оправи.