¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]

73 глава.

Събудих се от прекалено дразнещото бръмчащото устройство до главата ми. Вдигнах глава само, за да се срещнаa с вибриращия ми телефон. Беше Лиъм. Честно ли? Мина цял месец от карнавала, когато ми се обади за последно и реши да ми звъни в... пет сутринта?! Той да не е луд! Не сме скарани или нещо подобно, просто съм свикнала да го виждам в училище или след училище да се разхождаме. Не да ми звънни рано сутринта?! Какво може да е толкова важно?

-Вдигни проклетият телефон, Хейли! Нуждая се от съня си за красота!- изкрещя Ев, влизайки в стаята ми изведнъж. Косата и беше на всички страни, а на лицето си имаше маска за очи.

.-Добре.- казах грубо, продължавайки да зяпам телефона.

-Сега!- изкрещя, а аз взех възглавницата под главата си и я ударих с нея. Не е приятно да ти крещят сутрин.

-Може ли да ми върнеш възглавницата?- попитах, надигайки главата си към нея с полу-затворени очи.

-Да!- изкрещя и ми я върна промърморих едно "благодаря", а после чух отварянето и тръшкането на вратата на стаята ми. Вдигнах средния си пръст и го размахах във въздуха, въпреки че тя не можеше да ме види.

Завих се през глава и отново се опитах да заспя. Но телефона ми не спря да вибрира, реших да го игнорирам, но нищо от това не стана, защото той продължи. Ударих телефона с надеждата, че съм натиснала червената слушалка, но след като чух дразнещия познат глас мечтите ми паднаха в океана. Мамка му.

-Хейли!- чух дразнещият глас на Найл от другата страна.-Хейлс!- чух и крясъка на Лиъм.- Върни ми телефона прасе такова!- изкрещя Лиъм, предполагам, на Найл.

Затворих телефона, защото знаех, че няма да излезе нищо от този разговор. След като го оставих на самолетен режим с триста зора, отново се върнах на мекия матрак. Завих се през главата и се отпуснах на меката мебел. Връщайки се в съня си, където яздех бик.

***

Събудих се от дразнещата слънчева светлина. Наистина трябва да почна да пускам щорите. Разтрих очите си и се прозях. След като свикнах със светлината, грабнах телефона си. Втори април, един и половина на обяд. Още със затварянето на самолетния режим телефона ми буквално щеше да избухне от обаждания и съобщения. Имаше десет пропуснати обаждания от Лиъм, шест от Найл, пет от Зейн, пет от Луис и едно от Хари. След като проверих обажданията видях, че имам и няколко съобщения от тях. Първо реших да отговоря на Лиъм.