¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]

//35 глава//

Събудих се. Йей, не съм мъртва! Имах ужасни болки по цялото тяло, не за друго, ами защото спах на дивана, докато можех просто да си почивам на хубавото ми легълце. Изправих се и се запътих към банята, за да измия лицето и зъбите си. След като приключих с това, влязох в кухнята и направих две кафета, едно за мен и едно за спящият Хари.

Видях Хари да се показва от ъгъла само по някакъв анцунг, с разрошена немирна коса и разтривайки окото си се усмихна. Изглеждаше толкова хубаво рано сутрин, а аз съм сигурна, че изглеждам като птиче гнездо. Той ми се усмихна сладко, преди да мине зад мен, да целуна бузата ми, да вземе своето кафе, а после и да отмъкне сандвича ми. Ако снощи нямах толкова ужасна вечер, нямаше да стоя просто така, но просто бях изморена и затова реших да не правя нищо друго освен да се засмея.

Точно щях да си отворя устата, когато телефонът ми извибрира и на него се видя изписано името на Ев. Усмихнах се, че не ме е забравила. Поставих палеца си пред устните си, за да кажа на Хари да не говори, а той ме имитира и се засмяхме. Вдигнах телефона, а той продължи с откраднатата си закуска.

-Добро утро, Ев.- усмихнах се леко сънливо, въпреки че не можеше да ме види.

-Здравей и на теб, Хейлс. Какво правиш?- незнайно защо паниката ме завзе, след като попита този въпрос.

-А-аз съм... аз съм с Найл, на закуска.- поизлъгах малко, а Хари едвам сдържа смеха си.

-Интересно, той ми каза, че все още спи, но явно си у тях.- тя се засмя.- Исках да те питам дали си виждала Хари?- каза ентусиазирано.

-Хари?- повторих, гледайки го, а той тихо каза "Какво говори за мен тази кучка", едвам сподавих смеха си.

-Да, виждала ли си го?- тя повтори въпроса си.

-Ъъъ... не. Тоест... да... имам предвид не... Ъмм, как си прекарваш в Испания?- ударих си челото в края на изречението, а Хари едвам не се задави от смях.

-Добре, но не мога да се свържа с Хари... и си мислех...

-Ти ми беше казала да не си говоря с него.- прекъснах я, а тя шумно въздиша.

-Да, но не си вдига телефона.- тя каза доста раздразнено.- Може ли пак да почнеш да си говориш с него и от време на време да ми споделяш какво прави?- тя попита доста неуверено.

-Предполагам...- усмихнах се при чутото.- Но така или иначе, утре ще се връщаш.- казах малко раздразнено, че Хари ще трябва да си тръгва.