Сряда. Вчера всичко мина толкова нормално, е колкото да излъжа Ев защо не съм била в час и съм се прибрала дост късно. В крайна сметка казах, че баща ми е дошъл и е трябвало да изляза бързо, а за Хари казах, че ми е станал най-добър приятел и е решил, че иска да ме закара, а после просто не му се занимавало с университета. И тя повярва.
Клатех химикала си и с огромно нетърпение чаках часа да свърши, за да се разкарам от това място, а и Найл не спря да ми говори за храна, така че и огладнях. В началото си помислих, че ме харесва, но после се оказа, че му е приятно да си разговаря с мен, което е в мой плюс. Защото ми стига Мигейл, който бе толкова добър вчера, преди лекциите да ми прави комплименти и постоянно да си ръси причини да ме прегърне.
Звънецът би, заедно с вибрациите на телефона ми. Извадих го и докато с Найл вървяхме към успокоителната терапия, реших да видя кой ми е писал, беше Ев, казваше, че ще е на работа до късно и да не я чакам. Изведнъж в ума ми се намести случката в деня, когато я замествах. Това как той целуна някаква, това как я пребих, това как бях в шок заради клаустрофобията си и как... как Хари ме целуна. Мислите ми изчезнаха, когато получих друго съобщение.
Хари: Искаш ли да чуеш строителна шега?
Аз: Имам ли шанс да откажа?:(
Той видя съобщението, но не отговори веднага. Помислих си, че все още я мисли или пък я пише, но след като минаха десетина минути, разбрах, че не е така. Писах му.
Аз: Чакам шегата...
Хари: Съжалявам все още работя по нея.
Хари: Хахахахах. Не е ли смешно? Работя, строителна шега?
Вдигнах главата си, защото вече бях в стаята и бързо се сблъсках с Хари, който се хилеше на собствената си шега. Усмихнах се и се настаних до него, а от другата му страна се намести Трейси. Той продължаваше да се хили, а аз просто се опитвах да спра да гледам злобно към Трейси, която най-сетне се изправи и застана пред мен. За жалост.
-Чух, че си правила благотворителен секс, Хейли.- Трейси се засмя пред мен, а Хари я изгледа на кръв.
-Името ми трябва да има хубав вкус, все пак постоянно е в мръсната ти уста.-изправих се пред нея.- Е? Какво искаш? Да те включа в кампанията, вземи две получи курва?- присвих очи.
-Но знаеш ли, сега съжалих горкия Денис.- тя се усмихна подло, а аз хванах китката й и я извъртях.
YOU ARE READING
¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]
FanfictionПонякога не всичко е като в приказките. Не срещаш принца си на бял кон и не се влюбваш от пръв поглед. Понякога е по-трудно, има изпитания като зли вещици, магически окови, високи стени и нещо наречено реалност. Но така или иначе всички искат щастли...