¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]

//17 глава//

Четвъртък. Сутринта мина толкова бавно, а и не знам защо ни накараха да вземаме лекции по математика от по-рано. Мислех, че ще са другата седмица. Всъщност днес не ходих на лекции по нищо, да не говорим, че не стъпих и в болницата. Както и да е, вчера се прибрах и разбрах, че Ли е заразил Ев и тя не може да стои на крака като нормален човек. Затова днес щях да отида на нейната работа, защото тя не можела и й трябвало някой, който може. А и съм щяла да превеждам на шефа й с някакви французи, защото си нямал и на представа как да говори на френски. Е аз от друга страна го научих преди може би три години заедно с испанския и немския език, тъй като мисля, че ще ми потрябват все някога. Тоест знам пет езика, което е похвално.

Влязох в апартамента и захвърлих раницата на някъде. Пред мен имаше пътечка от салфетки, вероятно пък водещи ме към стаята на Ев, която така хубаво се излежаваше. Отидох да проверя температурата й, когато видях, че е спаднала реших да поизчистя къщата преди да е станала пълна кочина.

След като разтребих малко, влязох в кухнята и звъннах на мама, за да ми каже рецептата си за прекрасната си пилешка супа. Тя беше пусната на високоговорител и ми казваше всяка една съставка и като цяло всичко, което трябваше да направя. След около тридесет минути приближих телефона до ухото си и изключих високоговорителя. Тръгнах към стаята на Ев, защото супата вече беше готова.

-Е какво научи тази седмица в университета, скъпа?-попита ме мама от другата страна.

-Явно не достатъчно. Утре трябва да ходя на лекции отново.- засмях се и тя ме последва.

Тя ми обясни за нейния ден и честно казано ми е липсвало да чувам гласа на мама. Почуках на вратата на Ев и тя ми даде позволение да вляза. Отворих вратата и влязох, докато мама все още ми обясняваше нещо по телефона. Скоро тя спря и ми каза, че ме обича.

-И аз те обичам, чао.- усмихнах се и й затворих.

-Обичам те, Мигейл или обичам те, Найл?- засмя се Ев.

-Обичам те, мамо.- погледнах я раздразнено.

-Добре, стига толкова ще закъснееш за работа.- засмя се Ев и ме уцели с възглавница.

-Моли се, че си болна.- размахах й пръст.- Къде са досиетата?- попитах я, въздъхвайки отегчено.

-На нощното шкафче.- тя ми посочи с поглед.

-Почивай си...- взех досиетата и тръгнах към вратата.- Оу, и има пилешка супа върху котлона.- чух едно "окей" и излязох от стаята.