¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]

56 глава.

След тридесет минутно шофиране се намирах пред клуба в близостта на университета. Влязох вътре и се огледах за черен перчем, а когато го зърнах веднага се забързах към него. Той седеше пред бара и си играеше на телефона. Седнах до него и съблякох палтото си и го оставих пред мен, Зейн ме забеляза и прибра телефона си, вдигайки два пръста за да извика бармана. След секунди бармана дойде.

-Дванадесет шота с Текила и лайм.- каза, а мъжът му кимна и изчезна.- Е какво става, Хейлс?- попита Зейн, обръщайки се към мен.

-Всичко ми идва в повече.- въздъхнах, а той ме изгледа въпросително.- Нали знаеш постоянно да се сещаш за нещо и когато хората те питата дали има някой в живота ти ти се сещаш за онзи момент, в който той ти е изневерил.- погледнах го отегчено.

-Да.- съгласи се с мен и в следващия момент барманът ни донесе шотовете.

-Ето защо извиках теб.- казах, вдигнах шота и го изпих на екс, а после го ударих на бара.

-По-леко, малката, ако не искаш да си пияна след петия шот трябва да забавиш.- каза сериозно, а аз изпих и втори шот на екс.- А и от къде идваш, не изглеждаш като за бар?- повдигна черната си вежда

-Кой каза, че не имам да съм пияна?!- изпих трети шот за части от секундата.- Нали ти казах за семейството на Евелин, е не издържах и сега съм тук. Ами ти? Не очаквах да зарежеш майка си?- завъртях се към дансинга и продължих да гледна танцуващите тела.

-Тя си почива.- Зейн изпи един шот.- Е какви са плановете?- той също се завъртя към дансинга.

-По-малко говорене и повече забава.- усмихнах се, изпих един шот и станах. Той се усмихна и също се изправи, след което отидохме на дансинга.

Точно това ми трябваше. Горчива отрова, която да излекува или навреди повече на отворените ми рани. И се радвам, че намерих перфектния човек за тази работа. Двамата с Зейн се задвижихме в ритъма на музиката и след няколко секунди започнахме да се движим заедно. Един срещу друг. Двама познати разбиращи болката на другия.

Гледна точка на Хари:

-Хари?- господин Мейсън ме извади от мислите ми за Хейли.

Двамата стояхме в кухнята седнали на бар столовете от половин час и той постоянно говореше, а аз бях замислен. Докато Евелин и майка и правеха леглото, в което щяхме да спим с Евелин или с друга дума - дивана. А Хейли? За нея нямахме и никаква идея къде е. Замина преди един час и все още я няма. Звъннах и, но не вдигаше, написах и съобщения, а тя явно е прекалено натоварена в болницата за да ми отговори.