Днес Евелин си тръгваше. Не исках това да става, но какво имах да и дам, за да остане? Не бях говорила от толкова дълго, че вече се съмнявах, че иска да остане с мен. Хари и помогна да свали куфара си до вратата. Прегърнах я и се сбогувах с нея. Тя излезе от къщата и ни помаха преди да се качи в таксито. Хари затвори вратата и ми се усмихна.
-Цялата къща е наша.- усмивката му беше заразяваща, но аз нямах какво да му дам.
Телефона му звънна и той го вдигна. По лицето му се изписаха различни емоции. Той задържа човека, който му се обади и се обърна към мен с умолителни очи.
-Луи ме моли да отида на клуб с него и Едуард. Моля те кажи, че не ми позволяваш да отида?- той се помоли, запушвайки говорителя на телефона си.
-Няма проблем.- гласът ми беше дрезгав и нисък.- Ще се кача в стаята си. Вероятно, когато се върнеш, ще съм заспала.- казах тихо преди да изкачва стълбите.
Затворих вратата, а после я заключих. Грабнах чипса върху бюрото си и седнах на леглото си, отваряйки го. Напоследък ядях само вредна храна и не ми пукаше особено.
***
На следваща вечер стояхме мълчаливо. И двамата бяхме изморени от лекциите и не говорехме особено. Снощи Хари се беше прибрал пиян до уши и когато го видях едвам се сдържах да не скоча на помощ. През ума ми бяха минали мисли, че може да ми е изневерил с някоя красива манекенка.
-Надебеляла ли си?- попита изведнъж, а аз вдигнах погледа си от вечерята, която не бях пипнала.
Ето, че е забелязал. Сигурно вече не ме харесва. Опитвах се да не спусна сълзите си, но беше по-трудно от колкото си мислех. Само повдигнах рамене преди да стана от мястото си и да тръгна към кухнята. Изчистих чинията си, а после се подпрях на мивката и си поех дълбоко въздух.
Може би се държах прекалено зле с Хари?
Взех решението, че ще му пожелая лека нощ преди да се кача в стаята си. Запътих се към всекидневната и спрях ма метър зад него след като забелязах, че говори по телефона.
-В същия клуб ли? Не знам...- отговори, а след минута каза - Ще видим, ще изчакам Хейли да заспи и после може да дойда...
Спрях да слушам и внимателно излязох от всекидневната. Явно пак ще ходи в онзи клуб. Може би наистина има някоя? Не няма, Хари не би го направил. Но какво ми пука на мен? Аз се отказах от него! И все пак му вярвам, че не би направил нищо нередно.
YOU ARE READING
¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]
FanfictionПонякога не всичко е като в приказките. Не срещаш принца си на бял кон и не се влюбваш от пръв поглед. Понякога е по-трудно, има изпитания като зли вещици, магически окови, високи стени и нещо наречено реалност. Но така или иначе всички искат щастли...