¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]

49 глава.

Събудих се от слънчевите лъчи проникващи през прозрачните завеси. Отворих завивката колкото да мога да измъкна краката си, за да докосна студеният под. Облякох захвърленият клин на стола и спрях погледа си на палтото, което висеше закачено на закачалка. Колекцията ми от дрехи на Хардин Стейн се уголемяваше.

Засмях се на тази мисъл и излязох от стаята си, бързо си взех топъл дул, измих зъбите си и изправих косата си. Сложих си малко спирала, колкото да приличам на човек и се запътих към кухнята. На бар стола седеше Евелин втренчена в телефона си, ядяща овесена каша. Какво им ставаше на всички? Напоследък и Мигейл беше на телефона си и то постоянно, а сега и Евелин. Тези телефони са им промили мозъците! О боже мой, помислих си го точно като мама.

Засмях се и седнах до нея, придърпвайки втората купа с овесена каша към себе си, заедно с една лъжица и чашата с горещо кафе. Ев затвори телефона си и го остави на страна. Повдигна вежди ухилена до уши и ме изчака да и обясня нещо, но така и не го направих.

-Е?- тя ме подкани.

-Е, какво?-поклатих объркано глава, а после разбърках купата си с лъжицата.

-Вчера дойде късно, да не би да сте правели нещо с Мигейл?- попита ме тя, намигайки ми.

-Не.- поклатих глава и продължих да ям.

-Не ми казвай, че не сте го правили все още?- тя се изправи от мястото си.

За разлика от Лиъм тя си мислеше, че съм изгубила девствеността си, но не беше така. Предпочетох да не и казвам това, но всичко останало съм и споделила, е ако изключих синеоката ми травма и споделих всичко.

-Евелин!- погледнаха я сериозно и избутах чинията към нея.- Апетита ми изчезна!- информирах я и тръгнах към стаята си.

Много добре знаеше, че не обичам да говоря на тази тема и много добре знаеше, че не правя тези интимни неща с всеки срещнах на улицата. Предпочитах тези неща да си останат между мен и човека, с когото съм споделила момента, вместо целия квартал да разбира.

Спрях да мисля на тази тема и отворих гардероба си. Извадих един тъмно розов пуловер, сини дънки с малка цепка на лявото коляно. Взех бялата си чанта и я напълних с учебници, а после пъхнах и палтото на Хари вътре. Бях решена да му го върна. Но щях да запазя другите му дрехи. След като видях, че съм готова наметнах бялото си палто и излязох от стаята си.