¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]

127 глава.

С Хари се събудихме преди два часа, но решихме да полежим малко, преди да станем. После дойде Найл и каза, че хотела предлагал уникален басейн и че ще се чакаме там. Хари се приготви набързо и започна със закуската, докато аз търсех горнището на банския си. Скоро той приключи с храната си и дойде до мен, прегръщайки ме от гърба и целуна бузата ми.

-Намери ли го?- попита, а аз въздъхнах шумно.

-Не.- казах, обръщайки се към него, а той се заигра с ръцете ми. - Сигурно вече ни чакат. Ти слез, аз ще дойда като се преоблека.- усмихнах му се, целувайки толкова вкусните му устни.

-Няма начин. Ще те изчакам.- каза решено, целувайки ме отново, при което затворих очи и вдишах от аромата му.

-Не, Хари. На деветнадесет съм и мога да се оправям сама. А и съм сигурна, че японците няма да излязат психо-изнасилвачи-убийци-идиоти.- казах убедително, а той се засмя.

-Но ако излязат такива ще си мъртва.- той направи тъжна физиономийка, навличайки тениската си.

-Искам да танцуваш ча-ча-ча над гроба ми.- казах, при което и двамата се засмяхме.

Хари се приближи и сля устните ни в нежна целувка, при което усетих всички онези пеперуди в стомаха си. Езика му мина по долната ми устна преди да навлезе в устната ми кухина. Ръцете му слязоха надолу по гърба ми, стигайки до кръста и ме дръпна по-близо до тялото си. Аз от своя страна придърпвах косата му напред, за да е по-близо до мен. Когато се отделихме, устните на Хари бяха по-червени от обикновено, косата му беше разрошена, а той- задъхан. Сигурна съм, че аз не бях по-добре.

Дадохме си пет, а после той излезе. Скръстих ръце на талията си и въздъхнах, поглеждайки към гардероба. Започнах претърсването за пореден път като този път може да се каже, че съм го намерила, но се оказа една доста къса блуза, която вероятно Хари беше сложил за мен от колкото аз самата. Реших да прегледам куфара и го намерих в един малък джоб. Какъв късмет.

Набързо се преоблякох в белият бански, а после навлякох една дълга бяла риза върху тялото си. Грабнах сламената чанта с принадлежности и шапката си преди да изляза. Докато излизах от стаята си видях Лиъм и тогава се сетих какво щях да му кажа. Ококорих очи и го дръпнах в стаята си преди да оставя чантата на страна .

-Какво става?- попита притеснено, сядайки на леглото.

-Трябва да ти кажа нещо важно.- прехапах устната си, движейки се напред-назад - Не ми е идвало от почти два месеца и половина.- казах, стискайки долната си устна с палец и показалец.