¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]

125 глава.

От няколко дни търсех билети за Токио, но всички бяха толкова скъпи. Вчера се бяхме върнали от Холмс Чапъл, Чешир и се занимавах главно с търсене на билети и обяснявах на Найл за случилите се неща в дома на Хари. Сега всички се бяхме излегнали на дивана и се занимавах с различни неща. Аз търсех евтини билети с някаква авиокомпания, която няма да ми струва скъпо, а Хари галеше косата ми, защото бях поставила главата си там и гледаше филма по телевизора. Найл ядеше нещо, а Лиъм и Луи си говориха за нещо, което са чули, докато Пейдж и Зейн се натискаха.

-Намерих!- изкрещях, ставайки от мястото си, а всички ме погледнаха като луда - Най-сетне!- изкрещях, показвайки им екрана, а Лиъм се приближи към екрана, за да прочете какво съм намерила.

-Билети за Токио?- попита Лиъм, вдигайки главата си.

-Да. Отивам при Евелин!- започнах, но Хари ме прекъсна.

-Преди три дена Евелин и звънна и й е казала, че й е нужна помощ и е в Токио.- въздъхнаха Хари- Според мен на нея и няма нищо и просто и е доскучало.- той повдигна рамене.

-Не, не е вярно. Тя се нуждае от помощ. Просто трябва да й помогна, добре ли?! Намерих евтини билети, но проблема е, че трябва да съм с още петима, за да има отстъпка на всички билети!- казах въодушевено, че ще видя най-добрата си приятелка най-накрая.

-Отиваме в Токио! Най-сетне ще пробвам от храната, която предлагат китайците!- изкрещя Найл весело, при което се усмихнах, че намерих първия човек.

-Любов, би ли искала да отидем в Токио като на ваканция?- попита Зейн Пейдж, която преплете пръстите им и му кимна- Решено е, и ние идваме.- засмя се, а аз се усмихнах широко, защото станаха трима.

-Така или иначе без мен няма да е забавно. И щом ти плащаш за билетите... идвам!- изкрещя Луис.

-Ще ви трябва и детегледачка, и аз идвам!- каза Лиъм, при което се усмихнах още по-широко.

Погледнах към Хари, който извъртя очи и стана от мястото си, тръгвайки на някъде. Всички започнаха да говорят - колко е щяло да бъде забавно да отидем в Токио, че чак Луис се зае с търсенето на хубав хотел. Така и не разбрах защо Хари изхвърча така. Реших да го последвам и затова излязох от всекидневната и се запътих нагоре по стълбите, а после влязох в стаята му. Той се беше облегнал на таблата на леглото с опънати крака и гледаше нанякъде, докато ръката му шаваше из дългите му къдрици.