¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]

36 глава.

Никога не съм си представяла, че ще мога да съм една от онези мотористи, които се реят докато карат моторите си. Но ето ме сега с един заменен и един прекрасен спомен върху мотор. Чувствам се прекрасно заради чувството, което усетих докато бях на мотора... безгрижност.

-Мисля да тръгвам.- Хари развали тишината.

Намирахме се пред блока ми от няколко минути и просто се гледахме и си спомняхме за чувството да се рееш. А Хари ми се присмиваше как в началото съм го стискала, че чак не е успял да си поеме въздух.

-Защо?- попитах крайно тъжна.

-Забрави ли?- ток се засмя.- Утре, се връща Евелин и не бих искал да ти правя проблеми, когато тя се прибере и ме види да лежа на леглото ти.- показа трапчинките си, които все така се задълбочаваха.

-Ако и беше дал още малко почивка, сега можеше да гледаш филм с мен. Примерно Хари Потър?- засмях се.

-Не го казвай.- той вдигна ръце в знак да спра.

-Ти си магьосник Хари.- казах сериозно, а после се засмях. Хари извъртя очи, но после се усмихна.

-Ще тръгвам, скъпа.- той се ухили.

-Без целувка за довиждане?- засмях се.

-Ела тук.- той отвори ръцете си, а аз се приближих и се обърнах, така че да може да целуне бузата ми.

Устните му се докоснаха до кожата на бузата ми и потрепнах само от докосването. Не знам какво ми ставаше, но исках да си стоя тук, с него, дори и в студа. Аромата му беше толкова хубава - на мъжки парфюм, но не от онези, които се къпят с цялото съдържание - засмях се на мисълта си.

-Обичам те.- той прошепна, а после се откъснахме от прегръдката и той продължи да седи на мотора си. Засмях се на думите му, поклатих глава и се ухилих.

-Ти си идиот.- засмях се на думите си и го прегърнах за последно.

Обърнах се и му помахах, а той задвижи мотора си и скоро изчезна от погледа ми. Качих се в апартамента си и видях, че Ев ми звъни, за това я пуснах на високоговорител докато си изваждах пижамите. Направих си кафе и вечерях докато си говорих с Ев, а след това си взех топъл дълъг душ и си облякох пижамите. Початих си с Ли, а след това реших да заспя.

Обръщах се в леглото си, но не можех да се отпусна. Винаги нещо ме дразнеше отвътре. Не знам какво ми се случваше, но не исках отново да бъда недоспала за училище. Продължавах да се обръщам в леглото си и да гледам празния таван, защото когато затворих очи си спомнях устните и очите на онзи, и травмата, която онзи ми причини.