¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]

113 глава.

Конференцията мина добре освен, че трябваше да излъжа за шума, който спонсорите са чули от моята стая. Но всичко друго мина добре. Двамата с Хари отидохме да закусим в някоя близка закусвалня, а после го помолих да отидем до библиотеката, защото трябваше да взема една книга по микробиология. С Хари вървяхме между книгите, докато се опитвах да намеря отдела за микробиология. Хари постоянно говореше нещо и някакви хора, главно стари жени, не спряха да ми шъткат.

-Хаз, бъди тих.- прошепнах, а той ме погледна невярващо.

-Не, Хейли, няма да си сваля панталоните!- той изкрещя, а аз ококорих очи, гледайки към жените, които се бяха обърнали към нас- Доволна ли си? Ще те чакам отвън.- той прошепна преди да се обърне с гръб към мен, да помаха на всички и да излезе.

Въздъхнах шумно и продължих да вървя. Скоро намерих секцията, а после и книгата, която ми трябваше. Засрамена отидох при библиотекарката, след което тя маркира книгата и ми я даде. Излязох от мястото и се качих на седалката до шофьорското място в колата на Хари, паркирана пред библиотеката. Изгледах го злобно, а той просто се подсмихна и запали колата. Свободната му ръка застана на бедрото ми, галейки го, при което изтръпнах на място и явно Хари го забеляза, защото се подсмихна.

След около два часа прекарани в път, защото съм упътила Хари грешно, стигнахме пред дома му, но поне се отбихме за китайско. Взех двете кутийки и слязох от колата. Двамата влязохме в къщата и аз побързах да захвърля тъпата раница настрани, заедно с обувките. Двамата влязохме в хола и се настанихме на дивана. Подадох му едната кутия, заедно с пластмасовата вилица и се настаних срещу него, пускайки телевизора.

През ума ми минаха въпросите, които се канех да му задам, но така и не бях намерила силите. Трябваше да разбера как. Поставих кутията, с китайско на масичката за кафе и погледнах към Хари, който се беше загледал във филма, който даваха. Сега или никога.

-Хей, Хари. Може ли да те питам нещо?- попитах, а той се обърна към мен и ми кимна- Стана ми интересно... Ъмм... Ти и Кейра. От къде се познавате?- попитах, при което Хари замръзна.

Можех да усетя колко неудобно му стана и затова погледнах настрани. Той се изкашля и постави кутията на масичката за кафе, до моята и се изправи в седнало положение, скръствайки крака по индийски. Беше втренчен в мен, обмисляйки нещо, явно не беше добра идея да го питам.