¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]

84 глава.

15 Юли, 22:00ч. Чух звъненето на вратата и за последно се погледнах в огледалото. Косата ми се спускаше на върли по гърба ми, докато очите ми бяха подчертани със спирала и очна линия, а устните - съвсем малко изпълнение с молив за устни. Носех синя рокля, която стигаше до средата ма бедрата ми и беше тясна така, че да подчертава извивките ми, имаше овално деколте със спуснати ръкави. Обувките ми бяха черни на висок ток, и честно казано целият тоалет беше страхотен, но и не удобен.

Бързо излязох от стаята си и се насочих към входната врата. Още с отварянето на вратата бях в шок. Хубавият му аромат, на мента, се сблъска с ноздрите ми, които искаха още от това опиянение. Беше облечен в черна риза с няколко разкопчани копчета, през които освен мастилото се виждаше и синджирчето с кръст на върха, носеше обичайните за него тесни джинси и кецове. Косата му беше прилежно оправена, но все още разбърканата му коса ми беше любима.

-Здравей, да не обърках къщата?- засмя се Хари, а аз му направих път, за да влезе вътре- Ще е доста трудно да те пазя от мъжете в тази рокля.- каза, прокарвайки очи отново по облеклото ми.

-Ще е забавно.- намигнах му, подавайки му парче пица.

-Евелин готова ли е?- попита раздразнено, а аз поклатих глава- Няма да чакам шибаната глупачката да се приготви!- той изръмжа, ставайки от мястото си.

-Шибаната глупачка, както я наричаш, ако от някъде чуе как си я нарекъл ще те убие.- засмях се, оправяйки яката на ризата му, която му стоеше ужасно добре.

-Няма да ми направи нищо, тя е влюбена в мен, скъпа.- той ми намигна и постави ръцете си на кръста ми, преглътнах тежко, защото не очаквах подобно движение от негова страна.

Явно и той забеляза погледна, който му хвърлих ,защото скоро махна ръцете си. От една страна бях благодарна, а от друга - не. Не исках да маха ръцете си, защото... не знам, просто ми харесваха там. А ако някой влезеше, то тогава щеше да имаме проблем, но Евелин не е вкъщи.

-Трябва ли да я чакам?- попита, гледайки към вратата на стаята й.

-Неп, тя не е вкъщи. Остана у една нейна приятелка.- отговорих му, при което лицето му грейна.