¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]

71 глава.

Седях на кожения стол на Джо и щраках със синия му химикал, докато уж решавах домашните си. Днес щеша да ме пуснат по-рано, защото обясних на Джо, че един приятел се е разболял и трябва да го гледам, първоначално ме разпитваше дали е един определ къдрокоско, но после се отказа, когато му се скарах, че отново навлиза в личното ми пространство. На вратата се почука, но не ми привлече вниманието, вместо това казах едно "изчакайте" колкото да не се занимавам с тях, а Джо да се погрижи, но някой отвори вратата след това я затори.

-Седнете на болничното легло, сега ще ви прегледам.- казах все още въртейки химикала между пръстите си, не отделяйки поглед от уравнението пред мен.

-Може ли да побързате, не си усещам крака.- дълбок мъжки глас ме извади от мислите ми и ме накара да погледна право напред. Хари ми се усмихваше отстрани докато кашляше и стискаше очи от болката, която усеща.

-Хари, какво става?-Попитах, изправяйки се от мястото си. Приближих се по най-бързия начин до него и го огледах, имаше гипс на крака си и носа му беше зачервен.

-Нищо особено. Просто паднах.- той се засмя, а аз дръпнах един стол и седнах пред него, хванах крака му и деликатно го поставих върху скута си.

-Просто падане не може да те докара до гипс?!- казах, ококорвайки очи на среща му, но той просто се замся- Мислех, че Зейн те наглежда?- казах, изправяйки се от мястото си, за да намеря телефона си.- А и защо аз разбирам последна за това?- попитах докато включвах телефона си.

-Звъннах ти, даже ти написах съобщение... чакай...- той ми каза и бързо извади телефона си- Цитирам "Хардин, ако още веднъж ми звъннеш докато съм на работа ти обещавам, че сама ще те убия, за протокола с голи ръце!".- цитира, а накрая ми се усмихна сякаш крака му е здрав.

-Какво?- не усяпх да разбера първият път- Какво се случи?- веднага попитах, докато от една страна звънях на Джо. След няколко секунди той ми вдигна.

-Да, Хейли?- попита, подсмърчайки, явно наистина е болен.

-Да... ъмм... може ли да изляза по-ранно?- попитах без да овъртам, а той се засмя, но после май се задави и се закашля.

-Защо?- попита- Да не би причината да е един къдрокос?- попита, а аз вдигнах поглед от краката си и го заключих върху Хари, а после го отместих, защото той ми намигна.