¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]

//10 глава//

Минаха около двадесет минути, от както не бях на дивана, а танцувах около всички горещи тела на импровизирания дансинг. След като изпих цяла бутилка Джин ми дойде енергия за много танци. Когато се върнах на мястото си видях как всички пиеха, а Ев беше върху скута на Хардин и му се натискаше, но той явно нямаше проблем с това.

Хвърлих се на дивана и изпуфтях шумно. Успях да видя отегчените лица на всички около мен.

-Какво сте ме зяпнали?- казах изведнъж и всички се стреснаха, а аз се засмях.- Това ли са "забавните" ви партита? Защото на мен вече ми е скучно.- наблегнах на "забавните", а някои от хората насядали тук, извъртяха очи.

-Ти просто завиждаш на "забавните" ни партита.- каза раздразнено Трейси.

-Уау, знаех, че имаш фантазии, но си ги пази за себе си. Защото този купон със сигурност не е забавен!- казах бавно и ясно, а тя почервеня от яд.

-Права е.- казаха няколко гласа на веднъж.

-А вие спрете да се натискате, доповръща ми се.- взех една възглавница и ударих Ев по главата.

Те се отделиха и седнаха един до друг. Едната ме гледаше с изпепеляващ поглед, а на другия му беше забавно.

- Хайде да играем на "Бутилката на целувките"?- предложи Луис и постави бутилка по средата на масичката.

-Уау, да не сме на дванайсет?- повдигнах вежди, след което се изправих.

-Стига си мрънкала, и си разменете местата!- изкрещя Зейн и аз подскочих, след което последва смях.

Преместихме два дивана един пред друг и всеки се размести. Аз седнах на единия диван в ъгъла, а до мен беше Ев, а от другата страна на Ев беше Зейн. Пред мен стоеше Хардин, до него Трейси, а до нея Луи. На земята, по дължината на кафе масичката, седеше Том, а срещуположно на него - Джейн.

-Аз ще съм първа!- вдигна ръка Трейси и веднага завъртя шишето.

-Илл, не!- възкликна Джейн, когато видя кой щеше да целуне.

-Не разваляй играта, Джей-Джей.- направих кучешка муцунка, а тя въздъхна.

Трейси и Джейн се целунаха, а Трейси задълбочи целувката, но Джейн се отдръпна. Тя направи погнусена физиономия, а Трейси се засмя. Аз направих погнусена физиономия също и се засмях след това.

-Ти просто ми завиждаш!- тя ме погледна, а всички започнаха да издават шум. Все едно ме е затапила.

-Ти си като първото парче хляб в пакета, всеки те докосва, но реално никой не те иска. На какво да ти завиждам?- казах и всички отново издадоха шум на победа, за мен.

След като Трейси се зачервени от яд си седна на мястото си, млъкна. Луи взе бутилката и я завъртя, а тя посочи... Том и всички се засмяхме.

-Ее, исках да целуна някоя мацка, не Том.- той въздъхна и набързо целуна устните на Том.

Всички се засмяха шумно, а после му ръкопляскаха. Хардин завъртя бутилката и тя се въртеше супер бързо. Преместих погледа си от бутилката на горе и погледа ми се заключи в този на Хардин. Нашите очи се срещнаха и внезапно забравих как да дишам. За какво ли си мислеше в момента? Той бавно облиза устните си или на мен така ми се стори?! Всички гледаха бутилката, която явно все още се въртеше, докато ние бяхме втренчени един в друг.

-Хаза и... Ев.- каза Зейн и аз въздъхнах шумно.

Толкова се радвам, че не трябваше да го гледам в очите още време. Толкова се радвам, че не излязох аз, защото не знаех какво щях да правя. Въздъхнах за последно, след което наблюдавах как Хари целуна за кратко Ев, а после се отдръпна със самодоволна усмивка.

-Твой ред е.- Том ми подаде бутилката.

Взех я и я завъртях. Внимателно наблюдавах на кого ще се спре и тя... спря на Ев. Усмихнах се, а Ев се засмя. Сетих се за първата й целувка, беше с мен и то по грешка. Засмях се, а после погледнах момичето до мен. Тя се приближи към мен, а аз поставих ръце на врата й, след което натиснах устните си в нейните.

-Още, Още, Още, Още!- всички повтаряха, а ние задълбочавахме целувката.

Не знам дали беше от алкохола, но със сигурност ми беше забавно и не ми пукаше. Отделихме се, а после всички ни ръкопляскаха. Продължихме с въртенето, а аз повече не се паднах. Преди да завъртят за последно се изправих и оставих пияната Ев сама. Не знам дали беше добра идея, но на кого му пука. Едвам вървях по прав път в момента, постоянно ми се завиваше свят и ми се искаше да повърна, добрах се до някакъв бар и взех бутилка Скоч и излязох от къщата.

Вървях по пътя, когато забелязах, че не съм си взела якето, където ми бяха ключовете за колата и телефона, както и ключовете за вкъщи. Единственото в мен беше телефон и дори не беше моя, мисля, че беше на Евелин. Светът ми се въртеше, докато вървях по пустия път, докато някакви коли минаваха. Очите ми натежаваха, а на вън беше станало студено. Клатушках се, а понякога даже се въртях докато вървях. Някаква кола ми пресече пътя и със сигурност не беше моята.

Затегнах челюстта си и бавно се приближих към колата. Затъмненото стъкло се отвори, а от там се показа...