¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]

58 глава.

Гледна точка на Хари:

Минаха цели три дена, мамка му! С Евелин търсехме Хейли къде ли не, дори тя се обади на родителите и, за да пита дали не се е върнала при тях, но не. Нея я нямаше. Вече бях на път да полудея, откакто онази сутрин видях съобщението от някой си, не се е прибирала. Цели три дена не ходех нито на работа, нито в университета, бях прекалено вглъбен да търся Хейли, а Евелин беше в по-лошо състояние. Денем и нощем се винеше, че заради нея не е вкъщи, а някъде навън. Вече бях започнал да се тревожа още повече. Тя нито вдигаше телефона си, нито отговаряше на съобщенията.

-Благодаря ви, госпожо Риид. Не, спокойно Хейли е наистина добре, просто тя планираше да ви изненада и исках да знам... дали го е направила.- Евелин направи пауза и изтри размазаната си спирала.- Довиждане.- каза и затвори телефона си, гледайки ме отчаяно.- Все още не се знае дали е при родителите си.- тя каза с нотка разтревоженост в гласа си и бързо заби лицето в шепите си, започвайки да хлипа.

-Ще те оставя в университета и ще потърся още веднъж града.- казах, разтривайки рамото и.

Къде е това момиче?! Не очаквах да избяга от собствения си дом. Тя да не е някакво малко момиченце, на което не му позволяват да се види с гаджето си, за да бяга от собствения си дом?! Къде си се завряла, Хейли? Къде? Къде? КЪДЕ? Мамка му, успя да вземеш и последният ми здрав разум! Трябва ми почивка от всичко това. Обещавам след като намеря Хейли да се отдалеча от града за няколко дни, но първо да превърна живота и в ад! Не, че самата не си го прави. Трябваше да говоря с нея още след първата вечер, в която дойде пияна. Трябваше. ТРЯБВАШЕ, МАМКА МУ! Хейли, Хейли, Хейли...

-Хари, търсиш я денонощно, вече ще претърсиш града за петнадесети път. Трябва ти почивка.- Евелин се опира да ме успокои, поставяйки ръката си на рамото ми.

-Аз ще я потърся, а ти се връщай на лекции.- казах, спирайки пред университета. Тя отвори вратата, слезе и преди да я затвори отвори уста.

-Ако намериш нещо ми се обади. Моля те.- каза, след което затвори вратата и влезе в сградата.

***

Търсех я вече от пет часа и все още я няма. Въздъхнах, паркирайки колата пред дома на Зейн. Трябва ми едно питие. Точно влизах вътре, когато чух писък. Зейн държеше ръката на Хейли, която пък държеше франзела в другата си ръка. Хейли носеше къси кожени панталонки, черен раздърпан пуловер, дълги чорапи и ботуши до колената, косата и беше леко разрошена, но все още изглеждаше добре. Зейн пък стоеше до нея и едвам стоеше на краката си, носеше обикновени черни скъсани тесни джинси, черна тениска и кожено черно яке, косата му беше разрошена.