My lovely Mafiot

67

- Какво?! Я пак!

- Аз и Техьонг имаме....отношения.

- Какви по-точно отношения?

- Знаеш какви...

- Какви ги говориш, Мира! Чуваш ли се?

- Намджун, не викай!

- Ти и той?! Шегуваш ли се?

- Да ти приличам на човек, който се шгува?

- От колко време продължава..това?

- От няколко месеца..

- Няколко месеца? Мира, полудя ли? Какво по дяволите си мислиш? Казах ти да стоиш далеч от всичко това...

- Намджун, просто ме изслушай..

- Криели сте го от мен толкова време?

- Налагаше се...

- Аз съм ти брат, Мира! Ако не на мен на кой ще кажеш?

- Точно заради това не ти казах! Защото знаех как ще реагираш. Знаех, че няма да ме разбереш!

- Да! Не те разбирам! Обясних ти, казвах ти хиляди пъти да не се забъркваш в това!

- Ти ме забърка в това много отдавна, в деня, в който позволи на Джънгкук да дойде вкъщи!

- И все пак...

- Все пак е едно и също! Нима си мислиш, че съм го планирала или съм го искала? То просто се случи, Джун!

- Осъзнаваш ли в какво си се забъркала? Аз знаех как да скрия себе си и теб също! Ние сме странични хора! Ами ако сега ти се случи нещо само защото си с него! Осъзнаваш ли го?

- Няма да позволя да й се случи нещо!- намеси се Техьонг.

- Ти мълчи! Не говоря с теб в момента!- посочи го с пръст Намджун.

Никога до сега не бяха виждали Намджун такъв. Никога не бяха виждали бурята в очите му. От всички, той винаги беше спокойния и уравновесен Намджун. Винаги хладнокръвен дори и в най-напрегнатите моменти. Само, че сега пред тях не стоеше спокойния, а един много ядосан Намджун.

- Тук ли ви е тайното място?- в гласа му сякаш се долавяше горчилка.

- Джун, дойдох само да видя дали сте добре...

- Да бе! Не съм толкова глупав, дошла си да видиш него!- погледът му се спря върху Техьонг, взирайки се в него.

- Гледаше ме в очите и ме лъжеше така ли? Присмиваше ли ми се?

- Намджун, това са глупости. Никога не съм мислил нещо такова.- Техьонг се опитваше да запази гласа си спокоен макар, че нищо от това не му харесваше.