My lovely Mafiot

39

Намирах се в непозната за мен стая. Седях на края на огромно легло, постлано с най-нежните завивки, които бях докосвала в бледо лилав цвят. В ръцете си държах нещо. Черна риза, прилежно сгъната и лежаща на бедрата ми.

Встрани до мен, на малко нощно шкафче имаше малка ваза със свежи и пъстри цветя, чийто аромат завладяваше усета ми. До тях в голяма рамка имаше снимка. Бяха мъж и жена...но не виждах лицата им, които бяха като заличени. Не посегнах да я взема.

Станах и се запътих към големия гардероб, спирайки пред него и отваряйки го. В него прилежно бяха подредени дрехи. От едната страна се виждаха още сгънати черни ризи и подредени на закачалки черни елегантни сака, а до тях от другата страна стояха закачени най-разноцветни рокли и пуловери...и още много други отново прилежно сгънати дрехи. Оставих ризата на мястото й и затворих гардероба.

Обърна се и огледах стаята. Голяма и семпла, но в същото време достатъчно елегантно обзаведена. Стените бяха в леко блед нюанс на сивото, което всъщност придаваше една мекота и уюутност. Имаше и няколко черно-бели снимки окачени на стените. На едната се виждаха две преплетени ръце, на друга се виждаха две очи..като на жена. Останалите отново бяха прасто бели петна, там където трябваше да ме гледа лицето от снимките. Но това не ме притесняваше, знаех кой беше на тези снимки.

Хладен сутрешен вятър нахлу през отворените врати на терасата, което ме поведе към тях, придърпвайки дългите завеси леко. Още една приятна и спокойна сутрин.

В следващия момент се озовах в друга стая. Тази беше по-малка, но пък доста по-различна от другата. Стените бяха в розово, бяло и зелено, изрисувани с малки и големи цветя преливащи в различни форми на красиви рисунки. Все още не бяха довъшени на цяло. Погледнах ги и се усмихнах. Беше се старал много за тях и наистина бяха много красиви.

Зад мен се намираше малко детско кошче в единия ъгъл на стаята. Беше огрято от силните слънчеви лъчи, които караха белия му цвят да блести. Той беше прав, трябваше да го преместим на друго място. Сега беше все още празно, но когато дойдеше време не трябваше да е огрято от силното слънце. Щях да му кажа да го премести по-късно.

До прозореца на малка масичка имаше наредени няколко малки играчки плюшено зайче и коала. До тях имаше и още една снимка...стара снимка на която се виждаха малко момченце застанало до жена в красива рокля...но лицата както и при другите бяха скрити.

Голям люлеещ се стол се простираше по средата върху мек бял килим, който гъделичкаше краката ми.

Следващото място, на което се озовах беше дълъг просторен коридор...в меки и живи цветове с красиви картини по стените. Прозорците бяха обвити в дълги  бледо жълти завеси, които не спираха светлината да осветява къщата.

 Вървях напред и се усмихвах. Сега това място не ми насеше подтискащи и задушавящи чувства, а точно обратното. Всичко крещеше живот от всяко едно ъгълче на къщата. След вдички промени така както искахме да бъде, сега можехме да живеем спокойно в своя си свят.

Слизайки по стълбите навлязох директно в трапезарията, която вече не изпълняваше тази функция. Сега по-скоро беше мястото на което момчета се събираха някой път вечер,за да гледат мач или да се покарат за нещо глупаво. Като мъжка стая. С голям диван, голям телевизор и много пространство.

Кухнята обаче си беше същата. Нямахме нужда от трапезария именно защото си имахме кухнята. Беше си като негласно правило или не точно да се храним в кухнята. Така ни харесваше повече. Помощницата днес я нямаше затова можех сама да приготвя закуска, която да го накарам насила като малко дете да изяде.

Понякога той наистина се държеше като дете.

Вратата към градината беше отворена. Минах през нея и веднага почувствах топлината на слънцето и аромата на сутрин. Вдигнах ръка над очите си, за да спра заслепяващата свитлина и се огледах. Да ето го.

Стоеше навън гледайки някъде напред към безкрайната зелена гледка. Беше прибрал едната си ръка в джоба на панталона, а другата държеше чаша с кафе отвреме на време поднасяйки я към устните си.

Косата му все още беше в сутришна каша от спането, но черните дрехи вече прилепваха към тялото му. Мдаа. Винаги черни дрехи, които колкото и да не исках да призная му стояха прекрасно. А бялата обикновена риза, която му бях подарила си стоеше все така недокосната....

Усмихнах се и се приближих до него, отпуссайки глава на рамото му. Усетих ръката му, която се уви около кръста ми и ме придърпа плътно до тялото му. Погледнах към него и видях спокойствието и радостта в очите му, които сега можех да разгадая. Усмихна ми се с онази негова нежна усмивка, която ме караше да се разтапям и нежно постави устните си на челото ми.

Джънгкук.

Събудих се рязко от съня в който бях потънала. Огледах се леко панически, само за да осъзная, че отново се намирах в познатата си стая, в прегръдките на спящият и спокоен Джънгкук.