My lovely Mafiot

45

Усещах топлата му кожа под пръстите си. Чувството беше толкова непознато и приятно, че не можех да откъсна ръцете си от него. Макар да го докосвах само с ръцете си, всичко сякаш беше много сетивно.

Тъмнината обгръщаше и двама ни, докато Джънгкук ме притискаше към себе си в удобно положение за сън. Дори нямах възможност да възразя, но и не исках. Когато усещах тялото му до моето се чувствах..добре. Наистина добре. Мястото, което заемаше тялото ми до неговото сякаш си беше единствено мое и единственото нещо, което ни разделяше беше сънят.

Когато отново отворих очите си вече беше сутрин. Светлината слабо пробиваше през тъмните завеси, но беше достатъчна, за да видя лицето до моето. Джънгкук спеше спокойно, лицето му беше на възглавницата до моето толкова близо, че дъхът ни се смесваше. Ръцете му бяха обвили тялото ми в топла прегръдка.

Останах още малко така гледайки го, докато не реших, че вече трябва да стана. Все още беше много рано, затова бавно се отскубнах от ръцете на Джънгкук, стараейки се да не го събудя и тихо излязох от стаята тръгвайки към моята.

Възползвах се от времето, за да се изсъпя и оправя преди да изляза и да тръгна към кухнята. Можех да направя закуска докато Джънгкук все още спеше и да го накарам да яде преди да се отдаде напсвоите си неща. Но там вече имаше някой.

Миризмата на прясно кафе и звукът от тършуване ми подсказаха, че там вече имаше някой. Пристъпих спокойно заварвайки жена, която бързо и сръчно вадеше неща от шкафовете и хладилника, подготвяйки всичко, което й трябва.

Възползвах се от това, че все още не му беше видяла, за да я огледам. Това трябваше да е домашната помощница. Жената беше ниска, черната й коса беше вързана на кок, облечена беше с обикновена бяла риза и черна дълга пола и престилка отгоре. Лицето й беше спокойно и чисто, показвайки всяка нейна черта. Беше красива. Наистина красива, въпреки, че може би вече беше към края на средната възраст. И някак странно позната...Работеше спокойно и бързо тананикайки си някаква мелодия.

-  Добро утро!- поздравих я.

- О! Добро утро, госпожице!- усмихна ми се лъчезарно, което автоматично предизвика усмивка и при мен.

- Рано сте станали.

- Не успях да заспя отново и реших да стана и да направя нещо за закуска..