My lovely Mafiot

56

- Ооххх!

- Ако спреш да мърдаш няма да те боли!

- Махни това нещо от лицето ми!

- Спри да ми дърпаш ръката..

- Хосок, колкото повече мрънкаш, толкова повече ще продължи.- подхвърли Техьонг.

- Трябваше твоя задник да надупчат!

- Първо, не са ти надупчили задника и второ, ако не искаш да викаме Намджун, стой мирен.

- Не е нужно да се обаждаме на Намджун..- смънка той, спирайки да мърда.

Доближих се още малко до лицето му и огледах по-добре. Лявата му вежда беше сцепена, едното му око вече беше започнало да посинява, а долната му устна беше подута и леко кървеше. Имаше леко порязване на скулата и в основата на шията, от която се спускаше тънка струйка вече засъхнала кръв. Имаше няколко натъртвания, а кокалчетата на ръцете му бяха разранени. Нямаше дълбоки рани. Тоест беше се оттървал на косъм. И тъй като не искаше да се обаждаме на Намджун, сега търпеше мен.

Опитвах се внимателно да промия раните и да изчистя кръвта, но постоянното му мрънкане и шаване не ми помагаха изобщо.

Ръцете ми все още трепереха, но той явно предпочиташе да се прави, че не забелязва. Все още не бях овладяла дишането си напълно. Продължавах да усещам пистолета допрян до кожата ми и отвратителното усещане на ръцете му.

Трябваше да се отърся от това усещане затова реших да се погрижа за Джей Хоуп.

Но от момента, в който онзи нещастник си тръгна, Джънгкук беше огън. Не го бях виждала такъв...от много време. Крещеше, обикаляше в кръг и викаше хора след хора. Но никой не можеше да обясни как онзи се беше появил тук. А щом онзи беше дошъл сега, значи можеше да се появи отново по всяко време.

Не смеех да поглеждам към Джънгкук. Не исках да виждам онзи поглед, който имаше сега. Бях го видяла още докато онзи ме държеше в ръцете си. Поглед на лудост. На отчаяние, гняв и закана. Този поглед виждах у него в началото. Беше се запечатал в съзнанието ми и никога нямаше да го забравя. Защото някой неща просто не можеха да се забравят.

- Разказвай.- Техьонг пое разпита на Джей Хоуп, видял, че Джънгкук все още се тресе от гняв.

- И аз не знам как стана. Всичко беше спокойно. Вършех си работата. Винаги си върша работата щом съм на пост. Всичко беше чисто и спокойно. Реших да обиколя около къщата. Тогава стана всичко. Както си вървях изскочиха пред мен. Да бяха двама или трима щях да се справя без проблем. Но първите изникнаха и докато се разправям с тях останалите успяха да ме хванат. Петима! Говедата ме държаха докато другите се опитваха да ми размажат лицето. Отскубнах се преди ножът на единия да ми пререже гърлото...- изсъска след като допрях памукът до устната му.