My lovely Mafiot

38

Никой от двама ни не мигна. Никой не говореше. Нямаше и нужда. Всеки беше потънал в собствени мисли. Бяхме опрели гръб в гръб някак взаимно подпирайки се.

Усещах топлината на тялото му, която се просмукваше в моето. Полазваше по тялото ми към крайниците ми и се загнездваше точно по средата на самата мен. Не мислех за случилото се. Или поне се опитвах. Не исках да се връщам към онази вечер.

Погребението на баба ми беше минало. Без мен. Докато аз съм била в безсъзнание. Погрижили са се добре за нея. Така ми каза Джънгкук. Дори не успях да я видя. Поредния провал.
Поредния провал за мен.

Този път наистина почувствах самотата.  Връщах се назад към спомените ми и осъзнавах, че хората от тях вече ги нямаше. Бях напълно сама. А това смразяваше сърцето ми.

Усетих бавното раздвижване на тялото до моето. Ръцете на Джънгкук обвиха тялото ми, придърпвайки ме към него. Лицето му се докосна до моето и остана там правейки постоянен контакт с кожата ми.

Чувах и усещах дишането му. Гърбът ми беше залепен за гърдите му, а аз имах усещането, че сърцето му се опитва да превземе моето, свързвайки ги в един ритъм.

Джънгкук беше...една голяма бъркотия за мен в момента. Нещо, което исках да загърбя и едновременно с това нещо,от което имах нужда.

Не се отдръпнах. Оставих го да прави каквото поиска, просто защото нямах силите да откъсна тялото си от топлината му. Чувствах се сякаш се нося из въздуха, а неговите ръце ме придържаха да не се изгубя някъде.

- Веднъж ме попита какъв съм искал да стана.- гласът му наруши тишината, тих и леко дрезгав до ухото ми.

- Тогава ти казах, че не знам, но не е точно така. Като малък исках да съм добър син за майка си, така мислех, че тя ще се върне. После всичко се разби. Нещата се промениха и започнах да искам други неща. Ти се появи отново. Започнах да искам неща свързани с теб. Много. Представях си как един ден ще те взема и ще те доведа тук. Как всичко ще е...не знам нормално в странния начин на думата. Както е в главата ми. Но това не значи, че съм луд или нещо такова. Казвам, че съм болен, да. Но това се отнася само за теб. Главно исках да съм добър човек. Но обстоятелствата не ми позволиха да съм такъв. Знам какъв изглеждам в очите ти и няма да мога да променя това. И все пак. Все още имам желания и мечти. За много неща. За добър живот. За любов. Може би семейство някой ден...