My lovely Mafiot

35

Не можех да заспя. Отново. Въртях се в леглото и мислех само за Джънгкук. След случката в банята не каза нищо друго освен, че има работа и напусна стаята. Държанието му беше странно. От няколко дни беше някак отдръпнат от нормалното му държание. Сякаш отбягваше срещи с мен. Техьонг постоянно беше след мен, което без съмнение беше нареждане на Джънгкук. Въпросът беше защо?

Защо беше цялото това нещо? Не виждах Джънгкук нито през деня, нито вечер, а когато аз решавах да го потърся сякаш го принуждавах да прекарва няколко минути с мен.  Това не беше той. Или поне си мислех така. Бях като пристрастена към вниманието му, а липсата му сега ме караше да искам още повече.

 И днес не беше изключение. Не бях виждала Джънгкук нито веднъж за целия ден, а желанието да го потърся въпреки късния час надделяваше. И ето така се озовах на крака по пижама, излизайки от стаята към единственото място на което знаех, че ще го намеря.

Изненада ме не това, че от кабинета му се виждаше светлина, а това, че вратата беше леко отворена, пропускайки заглушени гласове да достигнат до мен.

- Вече започнаха да се навъртат около къщата. Джей Хоуп също ги е забелязъл. Не знам как са научили мястото. Удвоих хората там, но скоро ще нападнат сигурен съм.- гласът на Техьонг се чуваше тихо, но достатъчно силно, за да го чуя.

- Ще сменим мястото. Но първо се уверете, че онези няма да се появят отново. Тази вечер Джей Хоуп да внимава, ако иска още хора ще му пратиш. Много е важно тя да остане невредима, Техьонг.

- Знам. Но започват все повече да ни дишат във врата, знаеш го. Ще направим всичко по силите ни да я опазим. Но не мислиш ли, че Сана трябва да научи вече?

Какво? Чакай, какво? Да науча какво? Говореха за мен?

- Не. Все още не. Сана няма да научи, докато не реша, че наистина е дошло времето..

Криеше нещо. Нещо което трябваше да знам. Какво правеше той? Какво разиграваше?

Ръката ми блъсна силно вратата, която се удари в стената, привличайки вниманието на двамата към мен.

- Какво криеш? Какво трябва да знам?- гневът заклокочи в мен.

- Сана? Защо си тук по това време?

- Не ме баламосвай, Джънгкук. Попитах какво трябва да знам?

- Сана, сега не е моментът за това. Върни се....