My lovely Mafiot

53

Стъпки. Бавни и тежки. Прикривайки се с моите. Само, че аз ги чувах. Усещах ги. Спотайваха се зад мен като сенки. Дебнеха. Вървях и се опитвах да запазя спокойствие. Но паниката вече започваше да ме превзема. Тихото мъркане на кола достигна до ушите ми. Движеше се заедно с мен. Заедно със стъпките. Забързах. Те също. Усетих смразяване по тялото си. Опитвах се да не показвам завладяващата ме паника. Но не можех. Бързах все повече и повече. Краката ми се движеха бързо, а аз се молех да не се оплетът предателски. Стъпките зад мен кънтяха все по-силно. Бяха все по-близо. Колата сякаш се приближаваше към мен, готова да ме прегази. Движеше се с мен показвайки точно каквото трябва. Паниката тотално ме превзе. Започнах да бягам, осъзнавайки че стъпките зад мен дори са по-близо от преди. Чувстах го. Присъствието зад себе си. Сякаш щеше да ме сграбчи всеки момент.
Къде беше Джънгкук? Защо не се появяваше? Защо не идваше да ми помогне? Вече бягах с всички сили. Но не беше достатъчно. Не беше достатъчно, за да избегна сянката. Черна сянка придобила формата на ръка изникна пред лицето ми. Сякаш бях спряла да се движа. Сякаш дробовете ми бяха празни. Ръката започна да се приближава до лицето ми, докато не почувствах леденният й допир..

Събудих се панически. Дишах трудно, чувайки хриповете излизащи от устата ми. Опитвах се, но сякаш въздухът не беше достатъчен. Вдигнах ръка към шията си. Усетих влагата на студената пот избила по тялото ми. Заоглеждах се наоколо, за да се уверя къде съм. Примигнах няколко пъти, за да приспособя очите си към тъмнината.

Легло. Топло тяло. Аз до него. Бях в стаята на Джънгкук. Ръката му лежеше отпусната на бедрото ми. Не беше иснина. Това не беше истинско. Бях тук, на безопасно място, а Джънгкук беше до мен.

- Сана?- чух тихият му глас. Усетих как пръстите му стиснаха леко бедрото ми.

Обърнах се към гласът му. Слабата  светлина на нощната лампа изгря в стаята осветявайки ни. Джънгкук се беше изправил в леглото и беше обърнал тялото си към мен. Макар и присвити от дразнещата светлина, очите му веднага ме огладаха, забелязвайки всичко. Трябваше само да протегне ръцете си в приканващ жест. Придърпа ме в прегръдката си, която отпусна тялото ми, успокои пулса ми, позволи ми да вдишам от онзи прекрасен аромат на кожата му. Ръцете му бяха като предпазен щит от сенките в съня ми. Обгръщаха ме и ми пееха омайваща спокойна песен. Нашепваха ми сигурност.