My lovely Mafiot

61

Събудих се от студентите тръпки, които полазваха кожата ми. Мъчитилно бавно отворих очите си. Вдишах дълбоко поемайки от онзи прекрасен аромат, който се носеше из въздуха. Раздвижих тялото си, позвалявайки на студения въздух да превземе топлата ми кожа. Огледах се. Познатото лего, познатата стая. Мястото до мен беше празно, но все още носеше аромата му. Дрехите ни все още бяха на пода.

Спомени от миналата нощ нахлуха в главата ми, предизвиквайки нови съвсем различни тръпки по тялото ми. Джънгкук. Не мислех, че е възможно да му отдам още от себе си, но ето, че беше станало. Сега Джънгкук ме притежаваше изяло. Бях му дала всяка една частичка от себе си. А в замяна той ми беше дал същото, дори много повече.

Усещах студения допир на верижката около врата си. Усещах тежестта й, но само тук. Не и вътрешно. Не я чувствах като нещо задушаващо. Точно обратното. Усещането за нея ме караше да се чувствам странно. Обещанието, което бях дала на Джънгкук идваше от сърцето ми. Дори не знаех, че мога да му обещая нещо такова. Но в онзи момент, когато гледах в очите му..сякаш погледнах в моите собствени. Погледнах вътре в себе си за отговора, който вече беше там. Затова просто оставих сърцето си да го изрече.

Дадох, но и получих. Изпитвах...спокойствие. Да, спокойствие. В душата си. В тялото си. В чувствата си. Може би сега бях намерила собствената си вътрешна свобода. Бях успяла да променя самата себе си или по-точно някой бе успял. Онази егоистична част от мен ликуваше. Дълбаеше и търсеше процеп през който да излезе на повърхността.

Къде ли беше Джънгкук? Но още щом си зададох въпроса, чух приглушени звуци идващи най-вероятно от банята. Чух вратата да се отваря и бързо затворих очите си, опитвайки се да остана неподвижна. Дори не знаех защо, но просто исках да отворя очите си и да видя него. До мен. Чувах тихите му стъпки, но не можех да определя къде се намира. Изведнъж до мен достигна мирис на сапун и..още нещо..

- Знам, че не спиш.- усетих топлия му дъх до ухото си. Стиснах устните си, опитвайки се да не помръдна. Дъхът му погъделичка врата ми.

- Отвори тези очи, иначе ще те взема още сега!- гласът му беше някак странно дълбок, но и тих. Заплашителен. Обещаващ да изпълни заканат.

- Не можеш!- отворих очите си веднага и срещнах неговите. Беше се надвесил над мен. Очите му заковаха моите. От косата му се стичаха малки капки вода, които една по една започнаха да падат и да мокрят тялото ми.