My lovely Mafiot

20

Чувствах се приятно отнесена от нежната песен на птичката ми тази сутрин, докато лекото почукване на вратата не ме извади от транса.

- Ще има ли разходка днес?- попита Джей Хоуп, влизайки в стаята ми с лека усмивка.

- Разбира се!- усмихнах се и аз.

Мина седмица откакто се оправих и се чувствах добре. Седмица откакто много неща се промениха. 

Стаята ми вече не се заключваше, но пред нея постоянно имаше някой. Можех да излизам от нея когато си поискам, но с мен винаги беше Техьонг или Джей Хоуп. Можех да обикалям навсякъде, възползвайки се и обикаляйки из цялата къща. Можеше да се каже, че вече я познавах добре. 

Получавах и малки разходки в градината под зоркия поглед на пазачите ми. Всеки ден закусвах, обядвах и вечерях в голямата трапезария. Сама.

Откакто Джънгкук си тръгна онази вечер, не беше идвал нито веднъж. Пращаше съобщенията си по другите, отбягвайки контакт с мен. 

Не го бях засичала нито веднъж из къщата. Понякога чувах гласът му късно вечер от коридора, но не влизаше в стаята ми. Сякаш вече не искаше да ме вижда. Имах ли въпрос използвах посредниците му, за да получа отговор от него. 

Чувствах се...тъжно. Той бягаше от мен. Не общуваше с мен. И колкото и аз да исках той да спре, сега се чувствах странно наранена. Сякаш се натрапвах в къщата му. Нежелана и отбягвана. 

Тъгувах за вниманиета му, което ме изумяваше. Кога бях започнала да мисля така? Вместо да се радвам, аз се жалвах като изоставено улично кученце. Кога започнах толкова да желая вниманието му?

Понякога виждах очите му в тъмното, когата не можех да спя. Черните му бездни, които сякаш ме гледаха и искаха да кажат нещо, но не можеха. Не можех да прочета очите му, колкото и да се опитвах. Бяха като здраво затворени врати, не позволявайки никой да ги отвари. А толкова исках да ги прочета. Да видя какво се крие там. 

Докато обикаляхме из къщата както всеки ден ивзеднъж ме осени желание.

- Джей Хоуп, къде е Джънгкук? 

- Шефа е в кабинета си.- отговори ми спокойно, продължавайки да върви напред. 

- Добре. Завиди ме при него. 

Джей Хоуп се закова на място, бръщайки се към мен с шокиран поглед. 

- Какво?..