My lovely Mafiot

24

- Лия се гришеже за мен откакто се помня. Тя беше просто домашната помощница, която баща ми постоянно тормозеше. Тя винаги оставаше, въпреки всичко. Тогава не разбирах защо, но сега да. Късно разбрах коя е майка ми. Затова не можах да й кажа това, което исках и което заслужаваше тя.

Гледах го как погледът му блуждаеше някъде из тъмното, докато ръцете му бяха стиснати в юмруци, а кожата беше започнала да побелява.

Сърцето ми се присви. Значи той винаги е бил до майка си, без да знае. Тя винаги е била до него, докато той си е мислел, че е самотен. Лишен от майчина обич. Но не е било така. Тя му е давала цялата любов, просто той не го е виждал.

И все още страдаше за това. Затова е направил онази стая. За нея. По този начин е успял да запази място за нея в сърцето си.

И тук за пореден път се запитах кой беше Джънгкук, лошият или добрият герой.

Не можех да гледам как лошите му спомени отново го измъчват. Онази част от мен отново превключи и стисна сърцето ми в безстрашните си ръце.

Протегнах ръката си и хванах неговата стисната в големия му юмрук, опитвайки се да отпусна пръстите му. Когато усетих, че се отпуснаха, обвих дланта му с моята, с което си спечелих изненадан поглед от него.

Дори аз не знаех как направих това. Как толкова бързо го допусках до себе си? Как забравях всичко и му отварях вратата към мен?

Виждах нещо в него...нещо измъчено, което ме караше да искам да знам повече. За миналото му, за кошмарите му, за него. Изпитвах зверска нужда на моменти да разбера всичко. И в същото време опомнех ли се, започвах да бягам, опитвайки се отново да изградя дистанцията, коята сама бях разрушила.

- Какво се случи с Лия?- внимателно попитах, страхувайки се да не се отдалечи от мен в момента или случайно да не съм предизвикала гняв у него.

Но нищо подобна не се случи. Усетих как другата му ръка ляга върху моята, сключвайки ръцете ни в нещо като възел.

- Баща ми поръча тя да изчезне. Докато се усетя, тя вече беше мъртва. В деня, в който разбрах, че тя е майка ми бях много ядосан. Не пожелах да говря с нея и просто си тръгнах. Избягах от нея. Оставих я да плаче след мен. Когато се върнах по-късно готов да й поискам прошка, нея вече я нямаше...Единственото обяснение от баща ми беше, че просто прекалено много му е плечила.

Джънгкук стискаше леко ръцете ми, правейки периодично леки кръгови движения по кожата ми с палеца си. Сякаш той успокояваше мен, вместо аз него. Не беше помръднал тялото си освен ръцете си.

Стойката му остана прегърбена и някак пречупена. Не бях свикнала да го виждам така. Той винаги беше толкова студен и въздържан...

Сега виждах нещо различно, което той сам откриваше пред мен, показвайки ми всъщност доверието си към мен. А аз щях да приема всичко, което той ме даваше. Щях да му помогна, каквото и да ми струва.

- На него просто му е трябвало син. Не е имало значение как ще се сдобие с него, стига да го получи. Най-лесно било да получи това от нея. Аз не съм плод на любов меджу тях, а просто една нощ на ужаси и болка. Най-горчивата болка в живота й. И въпреки това тя ме обичаше. Плачеше когато аз плачех, болеше я когато мен ме болеше, усмихваше щом аз бях щастлив. Бършеше сълзите ми и целуваше бузите ми. Спеше при мен, когато имах кошмари. Даряваше ме с цялата любов на която бе способна. А накрая аз разбих сърцето й. Причиних й това, което никой син не би причинил на майка си. Не успях нито веднъж да й кажа "мамо". От това боли най-много. Погубих единственият човек, който някога ме е обичал.

Какво можех да направя за него? Как можех да му дам това, което му липсваше? Сигурността и грижата. Чувството на обич и закрила, която му е била отнета. Как можех да премахна токсичното влияние на баща му, което още го владееше?

- Какво щеше да й кажеш, ако тя беше там онзи ден?

- Не знам...че й благодаря за това, че ме обичаше, че не ме изостави..И че много я обичам.

Джънгкук обърна главата си към мен, гледайки ме в очите. Лицата ни бяха на сантиметри разстояние, дъхт му се смесваше с моя. Очите ми минаха по лицето му спирайки се на устните му.

Виждах как разстоянието се смаляваше все повече и повече. Виждах черните му очи, които ме примамваха към тях. Топлия му дъх, галещ кожата ми. Знаех какво щеше да стане, когато лицата ни се срещнат, сливащи се в една точка.

Отдръпнах се назад бързо, издишвайки задържаният въздух от гърдите си. Не бях готова. Не бях готова да му дам това от себе си. Да му дам възможността за първи път някой да целуне устните ми. Не бях готова да му дам толкова важна част от себе си...все още.