My lovely Mafiot

2

Събудих се от усещането за остра болка в гърба си. Отворих очи и веднага бях заслепена от силната светлина влизаща през големия прозорец. Опитах се да помръдна, за да намаля болката в гърба си но не успях. Чак сега забелязах, че ръцете ми бяха завързани над главата ми за таблата на леглото върху което се намирах. Дори не бях забелязала това, а ръцете ми вече бяха безчувствени. Не ги усещах вече, камо ли да ги накарам да се раздвижат.

Погледнах тялото си. Бях с дрехите си, липсваха само обувките ми. Лежах на голямо легло постлано с бели чаршафи. Огледах се. Всичко в стаята беше бяло. Нямаше нито едно цветно петънце. Какво е това място за бога?

Преглътнах и усетих колко е сухо гърлото ми. Жадна съм. Огледах се отново. Нямаше нищо което да показва, че в тази стая живее някой.

Какво се случи? Отвлякоха ме посред бял ден! Кой може да е? Какво искат от мен? Дали не е свързано с онези странни съобщения?.....докато се опетвах да накарам мозъкът ми да заработи чух как вратата се отваря и през нея влезе мъж....или по-скоро момче...? Носеще черно...,а косата му беше леко руса..

- А! Събудила си се?-гледаше ме и очакваше да му отговоря. Да бе, има да си чака.

- Жадна ли си?- видях чаша с вода в ръцете му. Хах..по-добре да си умра жадна, отколкото да я изпия...Вземат да ме отровят този път.

- Няма да говориш така ли?
Продължавах да мълча загледана в една точка на стената пред мен. Нямаше да го погледна. Не исках дори да му чувам гласа на този.

- Съветвам те да отговориш на простият въпрос който ти зададох АЗ! Защото аз нещо няма да ти направя, но не гарантирам ТОЙ какво ще направи!- непознатото момче постоя още малко и като видя, че няма да получи отговор въздъхна и излезе.

Той? Какво значи "не гарантирам какво ще ти направи той!" Кой е той? Преди да успея да си довърша мисълта вратата отново се отвори. Само че през нея не влезе същото момче, съвсем друг човек.

- Казаха, че вече си будна.- Боже! Тръпки полазиха цялото ми тяло. Пред мен стоеше момче...носеше черни дрехи..ама разбирасе...косата му беше черна и падаше върху очите му, а поглудът му...като на убиец.

- Не си искала да пиеш вода, така ли?- приближи се и седна на леглото до мен държейки чаша с вода.

- Съветвам те да отговаряш на въпросите ми!-след като не получи отговор се ядоса и стисна челюстта ми с ръката си.

- Казах ти да отговаряш когато ти задам въпрос!- стискаше ме толкова силно, че в очите ми се появиха сълзи.

- К-какво искаш от мен!- едва успях да изговоря думите. Ръката му все още стискаше челюста ми, а гърлото толкова ме болеше, че едва изговарях думите.

- Много е просто, Сана. Искам теб!