My lovely Mafiot

37

Първото нещо, което усетих беше режещата болка в гърдите и гърба. След това се появи и пулсираща болка в главата ми. Поех си въздух и веднага съжалих. Не можех дори да си отворя устата и да извикам. Челюстта ми беше изтръпнала и болезнена, а в устата си усещах метален вкус. 

Чувах слабо приглушени звуци, които приличаха на гласове...но не можех да различа думите от звука. Какво ставаше?

Още ли бях там? Последното, което помнех беше взривът, който ни отнесе на земята.... Къщата...Джънгкук..Баба..

Боже! Какво беше станало? Тъмнината все още беше пред очите ми и не искаше да се вдигне, за да прогледна. Чувствах единствено болката. Тялото ми не искаше да се подчини на желанията ми. Сякаш бях негов затворник. 

Сякаш някой беше изпил силите ми, изтощил ума ми. Заспивах и се събуждах отново в мрака на съзнанието си, без да мога дори да издам, че съм будна. 

Събудих се за пореден път отново долавяйки слаби звуци, които постепенно се превърнаха в думи, които можех да различавам. 

-  Тя е добре. Ще й пусна още една система след тази, смених и превръзката. 

- Кога ще се събуди? Джънгкук не спира да пита за нея. 

- Техьонг, не съм вълшебник! Ще чакаме докато се събуди, все пак има сътресение. 

- Иди го кажи на него тогава! И без това още щом стане ще ми откъсне главата..

- Ами гледай това да не стане, все още не съм специализирал присаждане на глава! 

- Не си забавен, Намджун. 

Стон се откъсна от устата ми когато се опитах да преместя главата си. Болката ме удари толкова силно, че рязко успях да отворя очите си. 

Първоначалния шок премина, позволявайки ми да асимилирам къде се намирах. 

Познати стени, познато легло,познати гласове. Примигнах няколко пъти, за да успокоя очите си от светлината и да фокусирам поглед. Намирах се в стаята си в къщата на Джънгкук. На леглото си, в дрехите си. Тук. До леглото стояха Техьонг и лекарят, който дойде предишния път. 

- Какво става?- гласът ми беше дрезгав, а гърлото ми прекалено сухо, което ме задави. 

- Боже! Тя е добре. Жив съм!- Техьонг беше започнал да скубе косата си. 

- Здравей, аз съм Намджун. Намираш се вкъщи. Заварих те в малко тежко състояние. Имаш доста натъртвания по гърба и гърдите, но нямаш счупени или пукнати ребра което е добре. Имаш сътресение от силния удър и няколко порязвания. Но си стабилна.- беше се надвесил над мен.