My lovely Mafiot

41

Нали знаете какво е усещането когато смучеш близалка? В първия момент не усещаш нищо, но в следващия вкусът избухва в устата ти, задоволявайки вкусовете ти със сладостта си.

Така беше и с целувката. Първото нещо което, усетих беше колко меки бяха устните му. След това колко са топли, приемащи, отвръщащи. Усещането, че докосват моите. Толкова пзнато. Толкова топло.
Познавах тези устни, познавах усещането да поглъщат моите. Да се движат заедно в един приятен и странен ритъм.

Сякаш бях сънувала това. Аз и той, точно тук, заедно. Сякаш вече го бях виждала, но знаех, че не беше така. Чувствата и реалността се разминаваха. Да, това не беше първата целувка между нас, но усещането....беше друго.

Сега усещах...нужда? Ако преди исках просто да усетя какви са устните му, то сега имах нужда от чувството, което ми носеха те в момента. Пълнота, приемане,  отдаване. Това чувствах сега.

Вече бях обвила ръцете си около врата на Джънгкук, стискайки го сякаш, за да не пропадна. Усещах неговите ръце на кръста си, които ме придърпваха към него. Гърдите ми опряха в неговите, притискайки гърбът му към рамката на леглото.

Усещах как гърдите му се изпълват и спускат, карайки и моите да поемат по същия луд ритъм на дишане. А дъхът ни се смесваше в един парейки лицата ни.

Едната му ръка се зарови в косата на тила ми, докато другата продължаваше да ме притиска към тялото му. Усетих как се наклони към мен и с лек натиск ме положи на леглото. Лицата ни не се отделиха нито за миг. Целувките прекъсваха, колкото да си вземем въздух и отново се сблъскваха.

Усещах тялото му върху моето, плътно покрило ме като щит. Ръцете ми продължаваха да са обвити около врата му и не го пускаха сякаш щеше да избяга.

Нещо леко погъделичка лицето ми, карайки ме да отворя очи само,за да срещна неговите. Лицето му беше плед моето, устните му бяха подуди и зачервени от целувките. Очите му баха станали големи черни дупки, готови да ме погълнат.

Пръстите му галеха кожата на лицето ми и правеха очертания минавайки през устните, клепачите и носа ми. Докосванията му бяха толкова нежни, че караха кожата ми да настръхне.

Спомних си за онази Сана от съня ми. Спомних си какво почувствах през нея тогава. Какво видях в очите и на двамата там, в градината. Нещо силно, нещо голямо и омагьосващо...

Любов

Това видях в техните очи. Това виждах сега и в неговите, които ме гледаха. Любов. Неговата любов. Такава каквато само той можеше да ми даде и такава каквато единствена можех да приема.

Бях сигурна, че нито един от двама ни не знаеше какво всъщност означава тя, но сякаш...всеки я приемаше и даваше по своя собствен начин. Дори тава да означаваше вманиаченост.

Може би аз също имах това, което и тя. Исках да имам.

Нежните докосвания продължаваха. Ласките му продължават да обсипват кожата ми. Устните му се сблъскваха с моите в малки и кратки целувки.

Двалих едната си ръка, поставяйки я на лицето му. Погалих кожата му, която беше като коприна под пръстите ми.
Задържах пръста си на устните му, усещайки как пулсират под него.

Джънгкук се наведе още малко над мен, потърквайки насовете ни. Размърда тялото си, опитвайки се да се намести по-удобно, но спря и изсъска леко стискайки очи.

- Какво стана? Заболя ли те?

- Спокойно. Нищо ми няма.

- Джънгкук, раната ти още не е..

- Добре съм..- докосна много леко устните си с моите, карайки ме да млъкна.

- Не ме карай да се отдръпна, защото няма да мога. Позволи ми да остана така. Докоснат до теб, близо до теб.- отново потърка носът си с моя, продължавайки към линията на челюстта ми.

- Искам да ти покажа толкова много неща...от света, от живота, от мен.. Да ти докажа, че това е истина..

- Не искам големи неща от света,Джънгкук. Да се откриеш пред мен е напълно достатъчно.

И наистина беше. Сега не исках нищо друго от него освен това. Да видя напълно открития Джънгкук. И ако това беше края на пътя, ако това беше отговорът, който се криеше там. И трябваше аз самата да отворя сърцето си за това...щях да го направя. Щях да се опитам да го направя.

- Може би вече трябва да те оставя да си починеш колкото и да не ми се иска.

- Недей. Оснани и тази вечер...

Очите му отново бяха тъмни бездни. Колкото и да не ги разбирах, винаги се успокоявах когато ги виждах. Бяха мрачни, но някак красиви. Бяха негови.

Споделихме още една последна целувка преди Джънгкук да легне зад мен и да ме придърпа в прегръдка. Обви ме с тялото си така сякаш беше готов да ме предпази от всеки сън, който щеше да ме посети.

Преплете пръстите си с моите, карайки ме да се отпусна и да затворя очите си готова да потъна в сън заедно с него.