Не можех да заспя. Постоянно мислех за това, което Джънгкук ми каза преди да си тръгне. И се чувствах адски виновна. Говореше за мен сякаш бях слънцето в небето му. Беше ме издигнал толкова високо, че падането щеше да е много болезнено за самия него. А падане щеше да има.
Образът, който си беше изградил за мен щеше да бъде разочароващ за него. Аз не бях това, от което той имаше нужда, а точно обратното. Аз трябваше да се махна от живота му, за да може той да се освабади. Да изляза от мислите и представите му, за да спре да бъде "болен". Реално аз не му помагах, а бях още една тежест, която той беше трансформирал в блян.
Исках да му помогна. Наистина. Исках да направя нещо, с което го накарам да осъзнае истината.
Виждах нещо в Джънгкук,което той се опитваше да скрие дори от себе си. Как го видях? Не знам. Не можех да си обясня защо, но чувствах това много силно.
Да, той беше престъпник. Убиец. Мафиот! Жесток на моменти. Но и беше роб на собстения си баща. Колкото и да се опитваше нямаше да избяга от живота, който му беше завещан. Нямаше да може да избяга от демоните си, които го преследват.
А какво искаше той? Искаше да го обичам. Не го беше казал директно, но не беше и нужно. Искаше да го приема и да го заобичам. Можех ли да го направя? Можех ли да обичам човек, който беше напълно способен да ме обрече на болка, ако се поддадеше на фантазийте си. Можех ли да го излекувам?
Исках да направя толкова много неща в живота си. За себе си. Но сега тези неща ми се виждаха толкова малки и незначителни в сравнение с вдичко друго.
Джънгкук заемаше централно място в мислите ми откакто си тръгна без да каже нищо повече. Не спирах да мисля за момчето, което се е крило някъде по улиците докато ме е гледало как вървя. Или как е обикалял около къщата ми, чакайки да види нещо.
Всичко беше просто една голяма дупка, която нямаше да мога да прескоча.
Дори не разбрах кога бях обърнала нещата в тази посока. Мислех повече за него отколкото за мен. Какво можех да направя за него, вместо как да се измъкна от тук. Исках ли още да се махна от тук?
Не успях да заспя до сутринта. Въртях се и мислех цяла вечер. Неусетно дойде новия ден, а с него и новте въпроси.
Минах задължителния преглед от Намджун, който дойде рано, за да ме прегледа.
- Вече е добре. Оправя се бързо, което е хубаво. Ще й трябва още малко време, за да укрепне напълно, но иначе е добре.
- Ще трябва ли да приема нещо...не знам витамини или нещо такова?- чух гласът на Джънгкук, който говореше с Намджун отвън пред вратата.
Все още не беше идвал при мен, което ме изненада.- Ако се храни здравословно всичко ще е наред. Но все пак да не се преуморява. Знам, че ще се грижиш за нея, затова съм спокоен.
- Добре. Благодаря ти, Намджун!
- Знам, че много обичаш да идвам и, че ти липсвам, но не е нужно да се избивате,за да привлечеш вниманието ми...
- Майната ти Намджун!- двамата се засмяха и сякаш си тръгнаха. Нима той се смееше?
Той не дойде. Защо не дойде да ме види? Не искаше ли да види как съм? Обидих ли го с нещо?
Затворих очите си и въздъхнах дълбоко. Виж се само до къде се докара Сана. Да милиш за вниманието на един престъпник...
YOU ARE READING
My lovely Mafiot
FanfictionСана е най-обикновено момиче докато не попада пред погледа не на кой да е.....а на мафията. Джънгкук дори не подозира как едно момиче може да влезе така под кожата му. А когато най-опасният мафиот в цялата страна иска нещо го получава. Джънгкук иск...