My lovely Mafiot

43

Изчаках звукът от затварянето на вратата, за да се изстрелям и да се озова пред Джънгкук.

- Какво беше това? Заплаши те!

- Кога се научи да подслушваш така?- изглеждаше привидно спокоен.

- Джънгкук!

- Не се тревожи, принцесо!

Придърпа ме към себе си и обхвана лицето ми с длани, усмихвайки ми се.

- Чух какво каза! Заплаши те! Призна, че е бил той онази нощ..как..

- Сана, успокой се. Знам много добре какво каза той. Ти не трябва да се притесняваш за нищо. Аз ще се погрижа за всичко.

- Каква е тази сделката, за която говореше?

- Не е важно.

- Кажи ми!

- Наркотици, оръжия. Истинска мафиотска работа..- въздъхна, но всъщност му беше прекалено забавно.

- Какво ще правим, шефе?

- Продължаваме така. Ще изчакаме да стъпи накриво....и тогава ще го бутнем в пропастта.

- Ясно.

- Двамата с Техьонг внимавайте. Къщата да не остава без надзор.

- Не се притеснявай!

Джей Хоуп излезе, оставяйки ни сами. Джънгкук продължаваше да ме гледа развеселено, докато аз му се мръщех насреща. Смееше ли ми се? Е,явно добре го забавлявах....

- Хайде.- задърпа ме за ръката и ме поведе нагоре към стълбите.

- Къде?

- С мен в кабинета ми.

- Защо?

- Имам малко работа.

- Каква?

- Боже, защо задаваш само въпроси? Аз как ти позволявам да ме водиш навсякъде без протести!

- Аз не протестирам....

Вече в кабинета, Джънгкук рязко затвори вратата и ме придърпа в прегръдката си. Носът му беше заровен в косата ми и можег да чуя как си поемаше дълбоко въздух.

- Нали ти харесваше да стоиш тук и да ме гледаш?

- Все още ми харесва...

Бях го стиснала с ръце около кръста и облегнах глава на гърдите му. Можех да усетя как бие сърцето му. Като приспивна песен. А топлината, която ми даваше тялото му ме отпускаше още повече.