My lovely Mafiot

3

- Д-дори не ме познаваш..Не може да го мислиш сериозно...

- Мисля, че и сама виждаш колко съм сериозен, принцесо!- лицето му беше на сантиметри от моето. Усещах дъха му в лицето си. Очите му...очите му приличаха на черни бездни, празни...без капка живот в тях. Сякаш той нямаше душа.

-Ако бъдеш добро момиче и слушаш какво ти се казва, всичко ще е много добре!

- М-моля те, пусни ме...трябва да се прибера вкъщи..

- Това е твоето вкъщи...от сега нататък.

-М-моля те! Трябва..

-Тц! Не слушаш ли принцесо? Аз какво ти казах, а? Това е твоето вкъщи, тази къща. Моята къща. Всичко това.

-Не искам нищо твое...дори не те познавам! Болен ли си? Откачен? Пусни ме!

-Ахх! Мислех, че ще разбереш по добрия начин, но явно ще се наложи да те възпитавам.- каза той затягайки хватката около челюстта ми.

-Ще правиш каквото ти кажа! Ще ме гледаш когато ти кажа! Ще отговаряш когато те питам! Ако не го направиш мога да бъда много лош, принцесо. Но мога да бъда и много добър, ако ме слушаш. А аз не искам да наранявам моята принцеса.- усетих ръката му да милва бузата ми.

-А относно това кой съм...Аз съм новият ти притежател!
Можеш да ме наричаш Джънгкук.

Останах сама в стаята, в същото положение, в което се събудих.
Кой беше той? Как попаднах тук?
Наистина ли животът си исипва поредната помия върху мен?!
По дяволите. Какво да правя? Ако не ме развърже скоро?

Трябва да се махна от тук.....Баба! Боже! Сигурно се притеснява! Трябва да се махна от тук, не мога да остана! Трябва да се върна при нея!

Започнах да мърдам и дърпам ръцете си, но единственото, което постигнах бе пареща болка в китките ми. Оставих сълзите просто да се стичат по лицето ми. Нямаше какво да направя, за да ги спра, а и не исках. Исках да се стичат...да усещам мокрите им следи по кожата си, сякаш усещам как болката се излива от тялото ми.

Исках всичко просто да изтече от мен. Усещах една тежест, коята премазваше тялото ми в момента. Исках тя да се махне. Исках и аз да се махна. Просто да изчезна.

Мина време..не знам колко точно. През прозореца моожех да мидя, че навън вече е тъмно. Звукът от отварящата се врата насочи очите ми към нея.
В стаята беше тъмно, затова първо видях само една тъмна фигура. Протегна ръка и натисна ключът на лампата, осветявайки стаята с дразнеща светлина. Той. Онзи Джънгкук.
Дойде до леглото и седна на краят му до мен.